Само цената в злато за всички тези хубави и добре обучени коне с арабски, френски или андалуски произход щеше да бъде достатъчна, за да се наеме една огромна армия.
Когато стигнаха края на конюшнята, видяха стълби, които водеха нагоре. Господарят на Арман явно познаваше всичко вътре и въобще не му трябваше да пита за пътя. Той избра третата или четвъртата стълба, без да се двоуми. Мълчаливо тръгнаха нагоре. Изведнъж се озоваха пред гледка, при която очите на Арман бяха заслепени от светлината на залязващото слънце, която се отразяваше в един голям златен купол и в един сребърен, по-малък от златния. Господарят му спря, посочи го, но не каза нищо. Арман се прекръсти пред светата гледка. След като се приближи достатъчно, той беше удивен, че златният купол, който бе видял отдалече, е покрит с правоъгълни плочи от нещо, което със сигурност беше чисто злато.
Винаги си бе мислел, че това са тухли, боядисани със златна боя. Покрив на църква, направен от чисто злато — това беше нещо зашеметяващо.
Неговият господар все още не бе промълвил и дума, но след миг даде знак, че трябва да продължат. Арман попадна в един затворен свят от градини и фонтани, разположени между много къщи във всякакви стилове и цветове. Някои от тях изглеждаха като сарацински къщи, други — като франкски, една беше варосана в бяло, друга беше със синя фасада, трета — със зелена, четвърта — с фасада, изградена от бяла сарацинска глазирана тухла по очевидно нехристиянски образец. Сред точно такива, построени една до друга къщи, с малки кръгли, но варосани само в бяло покриви във вид на куполи навлязоха сега. Арман вървеше две крачки след своя господар.
Спряха пред някакви дървени порти, които си приличаха една на друга; три или четири бели порти с червения кръст на Ордена на тамплиерите на външната страна, кръст не по-голям от една човешка длан. Тогава Арн се обърна и преди да каже нещо, погледна своя сержант някак си изпитващо и весело. Арман чувстваше главата си съвсем празна, нямаше абсолютно никаква идея за това, какво щеше да се случи, знаеше само, че ще получи заповед, на която ще трябва да се покори. Щеше да умре от жега.
— Драги мой сержанте, сега ще правиш това, което ще кажа аз, това и нищо друго — каза Арн най-накрая. — Ще минеш през тази порта. Там ще видиш една празна стая, вътре няма друго, освен една дървена пейка. Там ще…
Арн се двоумеше. Изкашля се. Устата му беше пресъхнала толкова, че не можеше да говори и да не усети затруднение.
— Там ще съблечеш дрехите си. Всичките си дрехи — ризата, металната ризница, панталоните, гамашите, обувките… и дори пояса от агнешка кожа около неприличните части от тялото, дори и вътрешната страна на пояса, който никога не сваляш от себе си. Накрая ще съблечеш ризата, която носиш под ризницата, и колана около нея, за да останеш съвсем гол. Разбра ли сега какво ти казвам?
— Да, господарю, разбрах — прошепна Арман, почервенял, и сведе глава. Наложи му се да се напрегне, за да накара сухата си уста да изстиска повече думи. — Но вие, господарю, казахте, че трябва да съблека всичките си дрехи. Това е част от кодекса, нали?
— Намираш се в Йерусалим, в най-светия от всички градове, в най-святото място на целия свят и тук владеят различни правила! — пресече го Арн. — Когато направиш онова, което ти казах, ще минеш през следващата врата в следващата стая. Там ще намериш вода, в която ще потопиш цялото си тяло, ще намериш масла и други неща, които да използваш при миенето. Ще трябва да измиеш себе си, да се потопиш целия във водата, косата — също, трябва да си съвсем чист. Разбра ли всичко, което казах?