— Да, господарю, разбрах. Но кодексът…?
— Вътре в стаята ще трябва да се измиеш — продължи Арн, сякаш вече не му беше трудно да накара думите да излязат през пресъхналата му уста, — и ще трябва да правиш това, докато не видиш, че настъпва мрак. Да, има прозорец вътре. И когато всичко потъне в мрак и чуеш мюезинът как вика неверниците за молитва с думите, "Аллах е велик" или там каквото и друго да викат, тогава ще се върнеш в първата стая. Там ще намериш новите си дрехи, макар и да са като тези, с които си дошъл. Ще ги облечеш. Аз ще чакам тук, в коридора, където сме сега. Разбра ли всичко?
— Да, господарю.
— Добре. Тогава остана още нещо, което трябва да ти кажа. Ще се измиеш с вода, ще се потопиш целия във водата, тя трябва да е навсякъде около тебе, върху тебе, навсякъде. Но не смей да глътнеш и една капка вода! Подчини се!
Арман не беше в състояние да отговори, беше учуден. Неговият господар вече се беше обърнал кръгом, беше направил широка крачка към вратата и точно когато щеше да изчезне от погледа на Арман, той се сети за нещо, спря, обърна се и се усмихна.
— Не се безпокой, Арман! Тези, които ще подменят дрехите ти, няма да те видят гол, те даже не знаят кой си, просто са слуги.
И така рицарят тамплиер изчезна от погледа на Арман, като вратата се затвори след него.
В началото Арман стоеше мирно. Усещаше как сърцето бие в гърдите му от необикновените указания, които беше получил. Но дойде на себе си и стъпи в първата стая, без да се двоуми. Както беше казал неговият господар, там нямаше нищо друго, освен една дървена пейка и малко по-нататък една врата. Подът беше блестящо бял, стените бяха облепени с небесносини керамични плочки без шарки, таванът беше от бели керемиди и се повдигаше в малък купол с вдлъбнатини във форма на звезди, през които влизаше светлина.
Първо съблече смрадливата мантия, която носеше преметната през лявата си ръка също като своя господар. Издърпа меча си и след това съблече пропитата с кръв риза. Дотук не се поколеба. Не беше странно да съблече ризницата, нито металните гамаши и покритите със стомана обувки, които вървяха заедно с гамашите.
Но когато остана само по своята мокра, миришеща на пот долна риза, взе да се двоуми. Заповедта си беше заповед, съблече ризата, свали колана около нея, но отново се поколеба, преди да махне двойните, направени от агнешка кожа, пояси, но затвори очи и ги откопча. Стоя така минута, преди да се осмели да отвори очи. Беше съвсем гол. Беше като в някакъв сън и той не знаеше дали сънят е лош или добър. Знаеше, само че трябва да продължи нататък, че трябва да бъде послушен. Дръпна решително вратата към следващата стая, влезе, бързо притвори зад себе си и отново затвори очи.
Онова, което видя, когато си заповяда да погледне, беше като атака от красота. В стаята имаше три кръгли прозореца с жалузи, откъдето влизаше светлина. Можеха да се видят някои от кулите в Йерусалим и да се чуят звуците на града. Няколко гълъби излетяха, пляскайки с криле навън в лятната вечер. Никой не можеше да погледне в мрака зад тези жалузи.
Стените на стаята бяха украсени с шарки в сарацински стил в синьо, зелено, черно и бяло. Напомняха на стените на църквата със златното кубе там, навън. Тънки стълбове от бял мрамор, извити от пода към тавана го държаха над стаята. Подът беше от черна глазирана тухла и от злато, разпределени като в шахматно поле. Отляво в стаята имаше голяма вдлъбнатина, пълна с вода. Тя изглеждаше като малко езеро, което спокойно можеше да побере два коня. Същата приказна обстановка беше и отдясно в стаята. На две маси, украсени отгоре със седеф, който оформяше някакъв надпис на арабски, имаше поставка със сребърни купи, пълни с масла в светли цветове. Върху тях горяха две малки газени лампи, също от сребро. Край всяка от масите имаше езерце. На една пейка от черно африканско и червено палисандрово дърво имаше големи бели парчета плат.
Арман се двоумеше. Мърморейки, той си повтаряше заповедта, която беше получил и на която трябваше да се подчини. Несигурно пристъпи към едно от езерцата по стълбата, която водеше надолу. Влезе до коленете, но бързо се разкая. Водата беше прекалено гореща. Видя, че от нея се вдига пара. Тогава отиде до другото езерце, оставяйки зад себе си стъпки върху златния под, и опита отново. Там водата беше хладна като от поток. Влезе в нея до гърди и стоеше несигурен в това, което трябваше да прави оттук нататък. Разглеждаше внимателно собственото си тяло.