Двама рицари тамплиери избързаха в същия момент напред, всеки с голяма сребърна купа, пълна с леденостудена вода. Поклониха се и подадоха купите на Арн, който пък даде едната на Арман.
И Арман отново последва Арн Готски, като изпи жадно всичко наведнъж, така че водата течеше надолу по ризата му. Когато задъхан отклони празната купа от устата си, видя, че един от двамата рицари тамплиери, облечени в бяло, кланяйки се, чакаше да вземе купата. Арман се колебаеше. Никога не би могъл да си представи, че ще бъде обслужван от рицар. Рицарят отсреща забеляза смущението и го разбра. Кимна с глава, окуражавайки Арман, който едва тогава с дълбок поклон му подаде своята купа.
Командорът на Йерусалим беше прегърнал Арн и вече водеха весел разговор почти като съвсем обикновени мъже и вървяха към онзи кът от залата, където облечените в кафяво прислужници подготвяха масата за ядене. Арман, колебаейки се, тръгна зад тях, когато получи насърчителен знак от брата рицар, който му прислужваше.
Седнаха в такъв ред, какъвто заповяда командорът на Йерусалим. Той самият и Арн седяха начело на масата, като до тях бяха двамата рицари тамплиери и съвсем накрая сержантът Арман. На масата беше сервирано прясно свинско месо, печено агне, бял хляб, зехтин, вино и зеленчуци и големи сребърни купи с вода.
Арн благодари на Бога за храната на латински, докато другите седяха, навели глави. След това си пожелаха добър апетит и без да се колебаят, пиха от виното. Отначало никой друг освен командорът на Йерусалим и Арн не говореше. Изглежда, си говореха за старите времена и старите приятели, онези, за които другите на масата едва ли можеха да знаят нещо.
Арман се вглеждаше внимателно от време на време в двамата рицари, които вероятно се познаваха помежду си много добре и бяха добри приятели, което не беше толкова обичайно за Ордена на тамплиерите. Арман внимаваше да не яде повече и по-бързо от своя господар, гледаше да не бъде пред другите в нищо. Трябваше да покаже чувството си за мярка, макар и да беше на празненство, да не се натъпче като обикновените земни хора.
И както Арман предположи, самото хранене беше кратко. Изведнъж командорът на Йерусалим изчисти камата си и я прибра в колана, след което всички други направиха същото и храненето беше прекратено. Облечените в зелено прислужници се приближиха навреме до масата и започнаха да я разчистват. Но те оставиха купите с вода, сирийските стъклени чаши и керамичните шишета за вино.
Арн благодари на Господ за даровете на масата, през това време останалите наведоха глави.
— Така! Със сигурност бяхте заслужили това възнаграждение за всичките неприятности, през които сте минали — каза командорът на Йерусалим и доволно си изтри устата с външната страна на ръката. — Но сега ни се иска да чуем как се справи ти, драги мой млад сержанте. Моят брат и приятел Арн беше казал много хубави неща за теб, но сега бих искал да ги чуя лично от тебе!
Командорът на Йерусалим наблюдаваше Арман с поглед, който му изглеждаше много приятелски, но освен това Арман предчувстваше някаква уловка, сякаш щеше да бъде изправен пред серия от изпитания.
Знаеше, че най-важното беше да не се хвали.
— Няма какво толкова да кажа, господарю на Йерусалим — започна той колебливо. — Следвах моя господар Арн, подчиних се на неговите заповеди. А Божията майка беше милостива към нас и затова победихме — мърмореше той с наведена глава.
— Не се ли гордееш с онова, което ти самият си направил? Приел си скромно онзи път, който твоят господар Арн ти е посочил, и благодариш за милостта, която Божията майка е показала към тебе, и така нататък, и така нататък — продължи командорът на Йерусалим с тон, в който беше трудно да не се усети ирония. Но Арман не се осмели да разбере иронията.
— Да, господарю на Йерусалим, точно така — отговори той срамежливо с поглед, вперен в масата пред себе си. Не се осмели да вдигне глава, докато не чу някакъв смях от другата страна на масата. Тогава срещна погледа на Арн и видя как се смее срещу него с широко отворена уста. Никак не можеше да разбере къде е сгрешил и какво всъщност можеше да бъде толкова смешно, когато си говореха за сериозни неща.
— Значи така — каза командорът на Йерусалим. — Виждам, че добре знаеш как трябва един сержант да говори с братята от ордена, които имат по-висока титла. Тогава позволи ми да попитам по този начин: Истина ли е онова, което ми каза драгият ми брат Арн, че искаш да участваш като рицар в нашия кръг?
— Да, господарю на Йерусалим! — отговори Арман с ненадейна възбуда, която не можеше да скрие. — Бих дал живота си за…