Командорът надигна към Арман чашата си с вино и другите рицари тамплиери веднага последваха примера му. С туптящо сърце в гърдите си и с усилие да накара ръката си да не трепери и да не разлее виното Арман вдигна чашата си и се поклони поред на четиримата висшестоящи, преди да отпие. Вътрешно беше много щастлив.
— Но сега ситуацията е малко критична и може да бъде трудно да намерим три дни, както изисква церемонията по посвещаване, най-малкото точно сега — каза Арн тъкмо когато разговорът щеше да поеме в по-весела и неангажираща посока. Никой не отговори, но несъзнателно всички зачакаха да чуят обяснението на Арн.
— Сред тримата сарацини, които спасихме от неприятна ситуация, беше и самият Юсуф ибн Аюб Сал ах ал-Дин — започна Арн остро и бързо и дори не изчака внезапното раздвижване около масата, преди да продължи.
— До вечерта поделяхме залък и разговаряхме, а от разговора разбрах, че скоро ще бъдем във война — каза Арн хладнокръвно.
— Ти си делил залъка си и си седял заедно със Саладин — отбеляза рязко командорът на Йерусалим. — Ял си заедно с най-големия враг на християнството и си му позволил да се измъкне жив?
— Да, точно така — отговори Арн, — и за това има много да се каже, но най-простото е, че се измъкна жив. Първо сме в мирни отношения. Второ му дадох думата си.
— Дал си думата си на Саладин? — попита командорът на Йерусалим изумен, но с присвити очи.
— Да, наистина. Дадох му думата си, преди да разбера кой е. А сега има по-важни неща, за които да говорим — отговори Арн също толкова припряно, какъвто беше и на бойното поле.
Командорът на Йерусалим помълча за кратко, като потриваше юмрук във върха на брадичката си. Внезапно след това посочи Арман, който гледаше право към господаря си Арн с ококорени ужасени очи, сякаш чак сега разбираше какво се е случило и с кого той също беше споделил залъка си.
— Драги ми сержанте, сега трябва да ни оставиш! — заповяда командорът на Йерусалим. — Брат Ричард Лонгсуърд ще те разведе за известно време из квартирите ни и нашата част от града. След това ще ти покаже квартирите, където спят сержантите. Нека Бог те закриля! Дано скоро имам удоволствието да те целуна за "добре дошъл" в ордена.
Единият от двамата рицари тамплиери незабавно стана и посочи с ръка към Арман на коя страна трябва да тръгне. Арман стана, поклони се колебливо към вглъбените рицари тамплиери на масата, но погледът му срещна единствено отпращащия го жест на командора на Йерусалим и той разбра, че трябва да си тръгне веднага.
Когато обкованата в желязо дървена врата се затвори подир Арман, в стаята надвисна тишина.
— Кой ще започне? Ти или аз? — попита Арн с тон, все едно сега разговаряше с близък приятел.
— Аз ще започна — каза командорът на Йерусалим. — Познаваш брат Ги, тъкмо стана оръжейник на Йерусалим. Вие имате еднакъв ранг. Тримата имаме сериозни проблеми, които засягат всички ни. Да започнем с това да делиш залъка си с врага ни?
— Да, с удоволствие — каза Арн кротко. — Ти самият какво щеше да направиш? В мирни отношения сме, всичко виси съвсем на косъм, както всички знаем, както и самият Саладин знаеше, ако става дума за това. Разбойниците трябваше да бъдат наказани, а не мирни пътници от едната или другата вяра. Дадох му думата си на рицар тамплиер, а той ми даде своята. Миг по-късно разбрах на кого бях обещал сигурност. Самият ти какво би направил?
— Ако бях дал думата си, нямаше да мога да постъпя по-различно от теб — отбеляза командорът на Йерусалим. — Тук ти служеше при Одо дьо Сен Аман, нали?
— Да, така е. Това беше, когато велик магистър беше Филип дьо Мили.
— Хм, чух, че с Одо сте станали добри приятели.
— Наистина. И все още сме.
— Сега обаче той е велик магистър. Това решава проблема с вечерята с най-големия враг на християнския свят. Някои от братята иначе биха се разгневили за подобно нещо, известно ти е.
— Да. А ти самият какво смяташ по този въпрос?
— На твоя страна съм. Удържал си на думата си като рицар тамплиер, а доколкото разбрах, си научил това-онова.
— Да, войната ще започне най-рано след 2 седмици, най-късно след 2 месеца. Това е, което мога да кажа.
— Разкажи ни. Какво знаем и какво можем да очакваме?
— На Саладин са известни много неща. Като например, че Филип Фландърски и голяма част от светската войска, и рицарите от Ордена на свети Йоан са на път към Сирия, вероятно към Хама или Хомс, вероятно не към Дамаск и самия Саладин. Знаейки това, Саладин се насочи бързо и без ескорт на юг — мисля, към Ал Ариш, след като сам каза, че е на път за Кайро. Той не е предприел това пътуване, защото иска да избегне християнските войски на север. Всъщност цели да ни нападне от юг, сега, когато знае, че повече от силите ни се намират далеч на север. Това е моето заключение.