Командорът на Йерусалим си размени погледи с брата си, оръжейника Ги, който му кимна в знак на потвърждение на неизречения въпрос.
Войната беше близо. Саладин разчиташе, че силите му на север са достатъчно добре подготвени, за да спрат врага. Ако същевременно можеше да поведе една египетска армия нагоре край морето, щеше да успее да стигне много надалеч, без да среща сериозна съпротива, може би чак до Йерусалим. Това беше плашеща мисъл, но човек не биваше да я пренебрегва.
Първата битка щеше във всички случаи да се състои близо до Газа, където предводител на гарнизона беше Арн. Крепостта в Газа изобщо не беше сред най-силните и я пазеха само четиридесет конници и двеста и осемдесет сержанти. Едва ли Саладин щеше да бъде задържан там или пък разбит. С една достатъчно голяма армия и добра обсадна техника той би могъл да превземе Газа — малко крепости са непревземаеми като Крак дьо Шевалие или Бофор, но щеше да му струва повече, отколкото щеше да спечели. Никой не може без много загуби да превземе тамплиерска крепост, а ако спечели, плячката не струва достатъчно, за да покрие всички разходи и освен това подобна дълга и кървава обсада щеше да коства много време.
Армията на Саладин щеше вероятно да мине покрай Газа, може би щеше да остави малко войска под стените. Но каква беше следващата цел?
Ашкелон. Да си върнеш Ашкелон след двадесет и пет години не би било глупава идея. Можеше да бъде ценна победа и в резултат на нея да има една силна сарацинска крепост на брега на север от Газа. Така би разделила рицарите тамплиери в Газа от тези в Йерусалим. Ашкелон беше вероятна цел.
Но ако Саладин не срещнеше особено силна съпротива, а както изглежда, това нямаше да се случи, какво тогава му пречеше да отиде направо в самия Йерусалим?
Нищо.
Нямаше как Арн да пренебрегне неприятното заключение. Саладин първо беше обединил Сирия и Египет под властта на един предводител и един султан точно както беше се заклел да направи. Но той също се беше заклел да си върне Свещения град, който неверниците наричаха Ал Кудс.
Беше необходимо да се вземе бързо решение. Великият магистър Одо дьо Сен Аман, който се намираше в Акр, трябваше да бъде информиран, а братята от ордена — призовани, за да бъдат подсилени Йерусалим и Газа. Кралят, нещастното прокажено момче, и неговият двор интриганти също трябваше да бъдат уведомени. Беше необходимо още през нощта вестоносците да тръгнат във всички посоки.
Понеже големи и важни решения често се взимат по-лесно от малки и незначителни, всичко беше решено съвсем светкавично. Оръжейникът Ги остави другите двама сами, за да свърши всичко, което трябваше да се направи преди разсъмване.
Арно дьо Торож, командорът на Йерусалим, беше останал на масата през цялото време, докато обсъждаха и той даваше заповедите си. Но когато обкованата с желязо врата се затвори след забързания оръжейник, командорът се вдигна тежко, даде знак на Арн да го последва и премина през голия под на залата към един страничен изход, който водеше към една покрита аркада с изглед към целия град. Стояха там отвън известно време с ръце, опрени в каменния парапет, гледаха към тъмния град и вдишваха миризмите от топлия летен вятър — пържено и подправки, отпадъци и торище, парфюми, дим и екскременти от камили и коне — всичко в една смес, в която Бог е превърнал самия живот; високо и ниско, красиво и грозно, прекрасно и отвратително.
— Ти как би постъпил, Арн? Имам предвид, ако беше Саладин, извини ме за безочливото сравнение — попита накрая Арно дьо Торож.
— Няма за какво да се извиняваш, Саладин е достоен враг и това знаем всички, дори и ти, Арно! — отвърна Арн. — Но знам какво мислиш. И ти, и аз щяхме да направим нещо напълно различно на негово място. Щяхме да опитаме да привлечем врага, колкото е възможно по-навътре в нашите територии, щяхме да се изправим в битка, щяхме да тормозим врага с постоянни дребни нападения от турски конници, щяхме да смутим съня му, да отровим кладенците по пътя му, всичко, което сарацините използват. Ако бяхме имали възможност да съберем голяма християнска армия, щяхме да имаме огромно предимство до пролетта тук в района на Йерусалим.
— Но Саладин, който знае, че го познаваме и знаем какво вероятно мисли, прави вместо това нещо съвършено неочаквано — каза Арно дьо Торож. — Той рискува съзнателно Хомс или Хама, за да спечели нещо много по-голямо.