— Трябва да се признае, че това е дързък и логичен план — продължи Арн мисълта си.
— Да, трябва да се признае. Но благодарение на твоята… необикновена крачка или както трябва да я наречем, нека Господ се смили над теб, сега във всеки случай сме подготвени. Има разлика между Йерусалим в наши ръце и един загубен Йерусалим.
— В такъв случай предполагам, че Бог е имал милост към мен — измънка Арн раздразнено. — Всеки свещеник би могъл да започне да величае Господ и да каже, че той е изпратил врага в моите ръце, за да спася Йерусалим.
Арно дьо Торож, който не беше свикнал с него да се заяждат нисшестоящи, се обърна учудено и погледна изпитателно своя млад приятел в очите, но беше трудно в тъмнината на аркадата да разгадае погледа на другия.
— Ти си ми приятел, Арн, но недей да злоупотребяваш с това приятелство, защото един ден може да ти струва скъпо — избухна той. — Одо сега е велик магистър, но вероятно невинаги ще имаш тази закрила.
— Ако Одо бъде свален, сигурно ти ще си следващият магистър, а ти си също мой приятел — отвърна Арн с неангажиращ тон, все едно каза нещо за времето навън.
Това накара Арно дьо Торож съвсем да захвърли вида си на строг господар и вместо това избухна в смях, който, ако някой ги беше видял, щеше да се стори много неуместен в този тежък час и за рицарите тамплиери, и за Йерусалим.
— С нас си от дълго време, Арн, откакто беше много млад, и си като един от нас в почти всичко освен думите си. Понякога, приятелю, на човек може да му се стори, че говориш с известна наглост. Всички от северния ти народ ли са такива или просто все още не сме изтръгнали наглеца в теб?
— Изтръгнали сте го със сигурност, не се притеснявай за това, Арно — отговори Арн със същия равнодушен тон, — възможно е ние там горе в Севера, където е моят дом, да говорим не толкова ласкаво и елегантно като някои франки, но това, което един рицар тамплиер казва, трябва винаги да се сравнява с това, което прави.
— Пак същата наглост, същата липса на уважение към висшестоящите. Ти все пак си мой приятел, Арн, но внимавай с приказките.
— Сега това, което е заложено на карта, е по-скоро главата ми. Ние там в Газа ще поемем първия удар, когато Саладин дойде. Колко конници можеш да ми дадеш?
— Четиридесет. Давам четиридесет нови конници под твоя команда.
— Така ставаме осемдесет конници и едва триста сержанти срещу армия, която не мога да си представя, че има по-малко от петстотин египетски конници. Надявам се, ще оставиш на мен решението как да се изправя срещу тази армия. Не би ми се понравила заповед да се изправим копие срещу копие на открито.
— Страх ли те е да умреш за свята кауза? — почуди се Арно дьо Торож с искрено раздразнение в гласа.
— Не се дръж като дете, Арно! — изсъска Арн. — Да загинеш за нищо ми се струва почти богохулство, прекалено често сме виждали това тук в Утремер — новодошли, които искат веднага да отидат в рая и с това ни причиняват ненужни загуби и помагат на врага. Според мен подобна глупава постъпка не трябва да се възнаграждава с опрощението на няколко грешници, защото тя сама по себе си е грях.
— Значи неприятна изненада чака този рицар тамплиер, който чука на портата на рая задъхан, защото е бързал към смъртта, така ли?
— Да, но това едва ли бих казал на други братя освен на близките си приятели.
— На драго сърце ще се съглася с това. Така или иначе командвай войската си според ситуацията и възможно най-разумно. Това е единствената ми заповед към теб.
— Благодаря, Арнолдо, приятелю. Заклевам се да направя най-доброто, на което съм способен.
— Не се съмнявам, Арн. Никак не се съмнявам. Щастлив съм, че точно ти командваш в Газа сега, когато първият удар на войната ще попадне точно там. Всъщност не трябваше да те слагаме там на такъв висок пост. Много хора могат да имат високи постове, а ти си прекалено ценен на бойното поле, за да управляваш една крепост през цялото време.
— Но?
— Но сега просто така се случи. Одо дьо Сен Аман те закриля, мисля, че иска да се издигнеш в йерархията. Имаш и моето благоволение в това начинание, но Бог определено ни е подкрепял. Напук на разума ти, нашият туркопол, си на този пост. Заради лошото финансово състояние на военните сили.
— Но се оказва, че врагът идва точно към Газа от всички неочаквани посоки.
— Точно така. Господ си знае работата. Нека Той пази теб и всички наши хора, когато бурята се разрази. Кога тръгваш?
— На разсъмване. Имаме да строим много в Газа и при това за кратко време.