Нападателят веднага промени тактиката. Пусна юздата, стисна конника за гърлото и като го метна на земята, скочи върху него. Въпреки младостта и пъргавината на емира нападателят успя да го притисне под себе си и хвана здраво ръцете му. Сърдито, но същевременно едва възпирайки смеха си, емирът възкликна:
— Хамако, диване такова, пусни ме! Не ти прилича да се държиш така! Пусни ме, или ще извадя камата.
— Камата ли! Куче неверно! — извика фигурата с кожената дреха. — Ха да те видим!
И в същият миг камата на сарацина бе измъкната от ръката му и отхвърча надалеч.
— Помощ, назаретянино! — извика Ширкоф, вече сериозно обезпокоен. — Помогни ми, че Хамако ще ме убие!
— Как да не те убия! — кресна жителят на пустинята. — Напълно си заслужил да умреш заради своите кощунствени песни, които хвалят не само лъжливия пророк, възвестител на нечистата сила, но и самата първопричина на злото!
До този момент християнският рицар гледаше борбата, без нищо да разбира. Беше слисан. Началото и края на тази борба противоречаха на всичките му представи. Най-сетне си даде сметка, че честта го задължава да защити поваления си спътник, и той се обърна към облечения в кози кожи победител със следните думи:
— Който и да си ти и каквото и да ни носиш — добро или зло — знай, че съм се заклел да бъда верен другар на този сарацин, когото си притиснал под себе си. Затова те моля да го пуснеш, в противен случай ще се наложи да се бия с теб.
— Няма що, достойна битка — отвърна Хамако. — Кръстоносец, който влиза в бой с човек от своята вяра заради едно некръстено куче! Нима си пристигнал в пустинята, за да се сражаваш на страната на полумесеца против кръста? Бива си го този Божи воин, който спокойно слуша песни, възпяващи сатаната!
Докато произнасяше тези думи, Хамако стана и като освободи сарацина, му върна камата.
— Видя ли сега на каква опасност те изложи гордостта ти — продължи човекът с козите кожи, като се обърна към Ширкоф. — Видя лис колко лесни средства може да се надвие твоето военно изкуство и прехвалената ти пъргавина, когато небето пожелае това. Пази се, Илдъръм! Знай, че ако звездата, която те покровителства, не ти беше отсъдила нещо по-хубаво и угодно на небето в бъдеще, нямаше да се отделя от теб, преди да ти извия врата заради досегашните ти богохулства.
— Хамако! — продължи сарацинът, който явно никак не се ядоса от тези груби думи и нападението, което току-що бе понесъл, — Моля те, добри Хамако, не злоупотребявай много с предоставените ти свободи. Като почтен мюсюлманин уважавам тези, които небето е лишило от разум, за да надари с пророчески дух, но все пак не ми харесва, когато нечии ръце хващат коня ми или мен самия. Можеш да приказваш всичко, каквото пожелаеш, няма да ти се разсърдя, но бъди благоразумен и разбери, че ако отново помислиш да употребиш насилие спрямо мен, рошавата ти глава ще отхвърчи от раменете. А що се отнася до теб, приятелю Кенет — добави той, като се метна на коня, — трябва да отбележа, че у другаря, с когото яздя през пустинята, повече ценя приятелските постъпки, отколкото приятелските думи. Доста добри думи ми каза досега, но щеше да сториш по-добре, ако беше побързал да ми помогнеш в борбата с този Хамако, който в безумието си за малко да ме лиши от живота.
— Кълна се в Христовата вяра — произнесе рицарят, — аз наистина не постъпих, както трябва. Твърде много се забавих да ти окажа помощ, но странният вид на нападателя, изненадата ме накараха да мисля, че те е връхлетял демон. Толкова бях слисан, че едва след две или три минути можех да грабна оръжието.
— Прекалено си благоразумен и хладнокръвен като приятел — отбеляза сарацинът. — Ако Хамако се беше Оказал по-смахнат, другарят ти сега щеше да лежи убит пред твоя поглед. А ти не си помръдна пръста. Подобно нещо щеше да те опозори за цял живот.
— Честна дума, сарацине — заоправдава се християнинът, — взех тази странна фигура за самия дявол. А тъй като дяволът ти е роднина, си помислих, че както се търкаляте по пясъка, решавате някакви семейни въпроси.
— Подигравката не е отговор, братко Кенет — възрази сарацинът. — Дори моят нападател да беше владетел на мрака, и тогава бе длъжен да влезеш с него в бой за спасяването на своя другар. Знай също, че ако у Хамако да има нещо нечестиво или дяволско, това не се отнася към моето родословие, а към твоето, тъй като този Хамако е същият пустинник, при когото си се запътил.
— Този ли е? — възкликна сър Кенет, като заоглежда застаналата пред него съвсем суха, но едра фигура. — Този! Шегуваш се, сарацине! Как може този да бъде уважаемият Теодорих!