— О, не ме предизвиквай!
Някои хора могат да направят всичко, което поискат. Ела тук, детелинке.
Детелината потрепна — сякаш беше подухнал вятър. После листата й се надигнаха като платна на миниатюрен кораб и тя се прекатури през ръба в отворената ми длан.
О, мамка му!
— Какво? Не чувам смях. Леле, май не бива да те оставят да спиш до късно. По-раздразнителна си от дебелак, качен на високи токчета.
Гласът на Джеймс ме върна в реалността. Дадох си сметка, че климатикът в стаята работи: тъкмо се беше включил. Очевидно въздушната струя беше издухала детелината в ръката ми. Нищо повече.
Странно, но се почувствах добре от тази мисъл.
— Ди?
— Какво? О, да, извинявай. — Някакво движение отвън привлече погледа ми към прозореца. Точно в този момент една непозната кола паркираше на алеята пред входа на къщата ни. — Наистина съжалявам, Джеймс, но все още не съм на себе си от вчера. Мисля, че имам нужда от закуска или от кофеин, или от нещо друго. Ще ти се обадя по-късно.
— Да, разбира се. Днес ще репетирам, но следобеда съм си го запазил за теб. — Звучеше малко притеснено. — Всичко наред ли е?
Прехапах устни. Никога досега не бях крила нещо от него. Чакай, и сега не криеш нищо от него. Няма какво толкова да криеш.
— Добре съм. Но както ти сам каза, като истински интроверт, все още съм направо изцедена.
Гласът му стана по-топъл.
— Бедната Ди. Отивай да се зареждаш с гориво. Ще бъда на линия, когато решиш да звъннеш.
Затворих телефона, приближих се до прозореца и отметнах завесата от едната страна, за да видя кой идва. Подскочих леко назад, когато осъзнах, че шофьорът в колата беше подал главата си през страничния прозорец и гледаше към мен. Люк. Откъде, по дяволите, е разбрал къде живея?
Дръпнах се бързо назад и побързах да съблека старата си тениска. След светкавично претърсване на гардероба открих по-подходяща блуза; останах с дънките. В тях дупето ми изглеждаше страхотно. Пъхнах детелинката обратно в джоба си и се затичах надолу по стълбите, където се сблъсках с първата защитна линия — Дилия.
— Момчето с флейтата е тук. Кой е той всъщност?
Добър въпрос.
— Люк Дилън — казах аз. Шмугнах се покрай нея, за да вляза в кухнята, но тя ме последва с чаша кафе в ръка. Кофеинът е нейната тайна слабост. За да победиш Дилия, трябва да я разделиш от кафето й. Тази сутрин бях пропуснала момента.
— От твоето училище ли е?
Лъжата нямаше да убеди майка ми, но щеше да свърши работа при Дилия.
— Има приятели там.
— Доста добре изглежда.
Странно, един път да си права.
Гласът на мама се чу от кухнята — още отбранителни линии, лош знак — и Дилия ме побутна натам, за да ме довършат двете заедно. „Кой изглежда добре?“ Мама държеше каната за кафе в ръка; напълни отново чашата на Дилия, без да осъзнава, че така подхранва с гориво нейните демонски сили. Опитах се да надзърна през завесите с жълти шарки над мивката.
— Флейтистът от вчера, който току-що паркира на алеята — отвърна Дилия.
Мама се обърна към прозореца.
— Не съм видяла някой да идва! Още не е позвънил, нали?
— Излизам навън — казах решително.
Мама посочи към кухненския плот.
— Ще я запазиш ли? Баща ти я намери в калъфа на арфата ти вчера, когато я донесе от колата.
Говореше за четирилистната детелина, поставена върху плота, до тостера. Също като другите две, които намерих, беше съвършена — листата й бяха абсолютно симетрични — и напълно свежа, въпреки че бе стояла цяла нощ в колата.
— Въпросът е съвсем прост, Диърдри. — Мама извади миксера от шкафа и го постави на масата. Очевидно приготовленията за тортата за рождения ми ден започваха. — Можеш да я сложиш между страниците на някоя книга, ако искаш да се съхрани хубаво.
Не бях сигурна дали искам да я съхраня хубаво, но все пак я взех и я завъртях между пръстите си. Изпитах странно пробождане в стомаха, но не знаех от какво точно е. От вълнение? От страх? От глад?
— Да, може би… — измрънках в отговор и излязох навън да посрещна Люк.
Той стоеше облегнат на вратата на колата си, с присвити от силното слънце очи, и се взираше в кучето ми Ръж5.
Въпреки необичайната си окраска — има мръснобяла козина и тъмночервени очи. Ръж е типична ловджийска хрътка: верен, любящ и приятелски настроен към всички.