Джеймс не отговори. Погледнах право към сянката. Дали и тя гледаше към мен?
Мигнах отново.
Ъгълът беше празен: никакви сенки, никакви фигури.
— Ъъъ… Джеймс… тя просто изчезна. — Вече бях напълно изперкала. Вмъкнах се под завивките си, както правят децата. Сякаш това щеше да помогне срещу истински таласъм например. Обикновените сенки не изчезват просто ей така, тъй че явно това беше нещо повече. И по-лошо, сега не знаех къде е. Огледах се из стаята, но не видях нищо по-особено.
— Обикновените сенки не изчезват. — Гласът на Джеймс звучеше спокойно. — Искаш ли да дойда?
Разбира се, че исках.
— Родителите ми ще полудеят, ако разберат.
— Както казах, искаш ли да дойда?
Ръж погледна към мен и после отново отпусна глава върху лапите си. Въздъхна тежко и затвори очи. Каквото и да имаше в стаята, той не се притесняваше. Двоумях се между това, което исках, и това, от което се нуждаех, и най-накрая избрах по-малко егоистичния вариант. Както и този с по-малкото евентуални последици.
— Ще се оправя. Ръж се готви отново да заспи. Мисля, че ще ме предупреди, ако има някаква опасност.
Джеймс въздъхна, но не толкова доволно, колкото кучето ми.
— Не бива да ми се обаждаш, да казваш, че си притеснена, и след това да махаш с ръка, все едно нищо не е станало.
— Съжалявам. Може ли да мина да те видя на сутринта?
— Знаеш, че винаги можеш.
След като затворих, изчаках няколко минути, за да видя дали фигурата ще се появи отново. Най-накрая заспах от изтощение.
Втора част
Шест
Следващият ден беше ясен и изненадващо приятен, бурята от предишната нощ бе отнесла със себе си влажността и изпиващата жега. Докато седях в старото ауди до Люк, все още не можех да повярвам, че снощната буря беше толкова страшна. Или че онзи „невидим“ разговор ми се стори толкова зловещ. Или че луничавият действително е бил в задния ни двор. Истинска лудост, но щом бях в компанията на Люк, нищо от това, което ме притесняваше, когато бях сама, вече нямаше значение. Дали беше от любов?
Не, обади се гласът на разума в главата ми. От глупост е. И не се чувствай зле, предава се по наследство.
Около час говорехме само за дреболии, които забравях на секундата. Като защо Бил се използва за галено име на Уилям и защо бебетата кучета не се раждат от самото начало с шарки. Всеки път, когато си мислех, че ще стигнем до по-важна тема, някой от нас подхващаше нова глупост.
— Буцефал — каза рязко Люк и потупа волана на колата.
Отначало не чух добре и ми се стори, че е опитал да замаскира кихането си, затова му казах „Наздраве!“.
— Не — засмя се той. — Това е името на колата ми.
— Кръстил си колата си?
Той отново се усмихна палаво като малко момченце.
Загледах се в краката си, там, където двуцветната подложка на колата се беше извила нагоре покрай вратата.
— Като коня на Александър Македонски, нали? Доста самоуверено, не мислиш ли? Щом аудито е Буцефал, ти кой трябва да си?
— Значи знаеш историята. — Зъбите на Люк блеснаха ослепително на ярката слънчева светлина, докато гордо посочи таблото пред себе си. — Това е и нашата история.
— Твоята и на колата.
— Да.
Повдигнах иронично вежди.
— Значи в общи линии ми казваш следното. Никой друг в света, освен теб не може да кара тази кола. Преди много години други хора опитали да я укротят. Когато някой се опитвал да влезе вътре против волята й, тя го изхвърляла навън и му оставяла трайни белези по лицето. Но един ден, още когато си бил малко момче, ти си дошъл, метнал си се вътре и си я подчинил на волята си.
Усмивката на Люк грееше в очите му, но иначе лицето му не се промени и остана сериозно.
— Точно така. И оттогава сме неразделни.
6
Традиционна ирландска песен. Светата земя е местност в град Коб, окръг Корк, където през XIX в. се е намирал кварталът с публичните домове. Градът по това време се е наричал Куинстаун и е бил голямо пристанище. Названието Светата земя е иронично. — Б.пр.