Выбрать главу

Приближих, без да бързам, към колата и видях Люк на шофьорското място. Беше се изтегнал назад с кръстосани зад главата ръце и затворени очи. Сънят бе заличил всички тревоги от слабото му лице и го правеше да изглежда по-млад и по-невинен — почти приличаше на истински гимназист. Повдигнатата му дясна ръка разкриваше масивна широка гривна от ковано злато, която той носеше високо, около бицепса си, отчасти прикрита от ръкава на тениската му. Не знам как не я бях забелязала по-рано.

Вратите на колата не бяха заключени. Когато отворих тази откъм страната, където обикновено се возех. Люк направо подскочи на място, отвори очи, а ръката му се спусна към глезена.

— Не бива да оставяш вратите отворени — посъветвах го аз. — Никога не знаеш какви досадници ще се намъкнат в колата ти.

Той се взря в мен за един дълъг момент, преди да вдигне ръката си и да отпусне отново глава на седалката със затворени очи.

Тръшнах вратата зад себе си. Навън Ръж се взираше в Люк изпитателно, а после отстъпи встрани и се отпусна край пътя.

— И аз не спах в стаята си.

Люк не отвори очи.

— Трудно е да спиш, когато те наблюдават, нали?

Исках да го попитам защо Те го наблюдават, но се страхувах, че няма да ми отговори. Исках да го попитам защо е спал в колата си на метри от дома ми, но се страхувах, че този път ще ми отговори. Мислех си за това как ръката му се стрелна към глезена и се зачудих какво ли е скрито там може би нещо по-опасно от златната гривна, скрита от ръкава на тениската. Такива и подобни съмнения се въртяха в мислите ми сред притеснителното мълчание, царящо в колата, но тогава Люк отвори онези невероятни светлосини очи и ми се усмихна. И всички съмнения се изпариха за миг, сякаш бяха тънки паяжини, които той разкъса с един замах.

— Прекрасно е, че първото нещо, което виждам тази сутрин, е толкова красиво. И си ти.

Радостта от сутрешната ми разходка се върна отново, сякаш никога не беше изчезвала. Ухилих се.

— Знам. — Защо край него винаги се превръщах в такова странно, пърхащо от вълнение и щастие създание?

Люк се усмихна.

— Хайде, изпей ми нещо, красиво момиче.

Без никакво притеснение започнах да пея някаква измислена песничка за това колко е хубаво да се разхождаш бос и за чудати мъже, спящи в коли, с мелодията на „Красивият корабен прислужник“7.

Видях, че лицето му се разведрява, и смело добавих още един стих за опасностите на кравешките пасбища и мъжете, които преспиват близо до тях. Трудно ми беше обаче да римувам „съблазън“ с „тор“.

— Днес си в добро настроение. — Люк се изправи и прокара пръсти през косата си, докато се оглеждаше в огледалото за обратно виждане. — Чувствам се неудобно, още не съм си сложил грима.

Сега аз се засмях.

— Изглеждаш направо отвратително. Чудя се как се понасяш сутрин. — Внимателно повдигнах ръкава на тениската му и посочих масивната златна гривна, скрита под него. Беше изключително красива, изкована от множество различни фасети, и плътно прилепнала по ръката му, направо впита. — Не я бях видяла досега.

Той извърна поглед встрани, към прозореца, и каза със странно мъртвешки глас:

— Винаги си е била тук.

Докоснах я. Докато потърквах една от кованите фасети, забелязах, че кожата покрай ръба на гривната е доста загрубяла, а мускулът на рамото му е като оформен около самата нея — украшението явно стоеше там от много време. Загледах се в нея по-дълго, отколкото беше нужно, като си търсех извинение да прокарам пръсти по кожата му. Внезапно забелязах нещо друго: бледи, сияйни черти, спускащи се перпендикулярно на накита. Белези. Многобройни равномерни разрези като от стари рани тръгваха от горната част на рамото му и минаваха през целия бицепс. Изглеждаше, че само гривната задържа кожата му да не се разцепи съвсем.

Проследих с пръст един от белезите, който стигаше до лакътя му.

— Какво е това?

Люк ме погледна и отвърна с въпрос:

— Пазиш ли тайната ми?

За миг не разбрах какво ме пита, а после посочих към верижката на врата си и я повдигнах, за да му покажа закачения на нея ключ.

— Да. Ще ми подариш ли още някоя своя тайна?

вернуться

7

„The I Handsome Cabin Boy“ — стара народна ирландска песен, популярна сред моряците. В нея се разказва за красиво момиче, което се преоблича като момче, за да си намери работа на кораб, и как самоличността му е разкрита. Песента е изпълнявана от много известни музиканти Джери Гарсия и „Грейтфул Дед“, Кейт Буш и др. — Б.пр.