Джеймс изръмжа ядосано и замахна с ръжена към главата му. Така и не успя да го улучи — Луничавия отскочи рязко от желязото и се заби с глава в стъклената врата достатъчно силно, за да счупи стъклото. После се строполи на пода.
Джеймс се изплю върху него. Създанието от магическия свят отвори очи, когато плюнката се приземи върху бузата му, и се усмихна.
— Значи така ще играем, а?
В съзнанието ми внезапно се появи нов образ: Люк притиска Луничавия към една стена, опрял кинжала си в гърлото му, а той се хили срещу него и казва: „Интересна игра ще бъде“.
После погледнах отново към вратата — там стоеше само Джеймс, а подът беше празен. Бял заек подскачаше отвън по асфалта.
Двамата с Джеймс се бяхме втренчили в заека, докато той се скриваше в гъстите храсталаци зад паркинга, и след това се спогледахме.
— Проблеми с гризачи? — попита Джеймс.
— Струва ми се, че беше по-скоро невестулка, отколкото заек… — отвърнах аз, издишайки дълбоко. Дори не бях осъзнала, че през последните секунди съм сдържала дъха си. — Защо си тук?
Той нарами отново ръжена, погледна през прозореца, където тъкмо просветна светкавица, но преди да каже нещо, Сара се обади от мястото си, скрита до машината за млечни шейкове:
— Какво, по дяволите, беше това?!
Не бях сигурна как да й обясня случилото се, Джеймс сви рамене:
— Тъмни феи убийци.
Сара се взираше през прозореца към паркинга, където беше изчезнал заекът. Момичето, което никога не млъкваше дори когато нямаше нищо, за което да се говори, не знаеше какво да каже единствения път, когато наистина имаше.
Погледнах часовника.
— Ще заключа задната врата. Мисля, че е време да се махаме оттук. — Сара все още не помръдваше. Хапеше устните си, зареяна нанякъде; за първи път виждах лицето й такова — изглеждаше напълно различно, когато мисли. Явно досега не й се беше налагало да го прави.
Добра идея — каза Джеймс. — Ще те закарам да видиш баба си, като приключиш тук. И ще изпратя Сара до колата й.
Заех се с обичайните ритуали по затварянето на заведението: заключих задната врата и затворих контейнерите със сладките топинги и с шоколадовите бисквитки. Сара се зае със своите задачи и машинално избърса машината за шейкове и барплота. Мълчанието й ме караше да се чувствам неудобно, сякаш бях длъжна да кажа нещо само за да я накарам да проговори. Зачудих се дали това не е причината тя да бърбори през цялото време — може би се опитваше да ме извади от обичайното ми замислено мълчание.
Ситуацията беше неловка, но не продължи дълго, защото тъкмо приключихме със задълженията си и се чудехме накъде да погледнем, когато Джеймс подреди и последния стол до масите. Метна ръжена отново на рамото си.
— По-добре да тръгваме, преди да е завалял дъждът.
Телефонът в джоба ми звънна и го извадих, за да видя кой е. Този път разпознах номера и вдигнах още по средата на звъненето.
— Люк?
Говореше толкова тихо, че едва го чух да казва:
— Видях баба ти. Били са Те.
Четиринайсет
От надвисналите гръмотевични облаци, които бяха превзели и последната частица от чистото синьо небе, проблесна светкавица. Миг по-късно тътенът на гръмотевицата отекна толкова силно, че разтресе прозорците на стария понтиак на Джеймс. Сгуших се в колата и отпуснах глава на познатите жълтеникавокафяви кожени седалки. Сигурна съм, че до края на живота си ще свързвам миризмата на тази кола — на стара кожа и килим — с Джеймс. В известна степен тази кола беше Джеймс. Той беше прекарал толкова много часове в работа по нея, изграждайки я от едно почти голо шаси, че тя бе станала част от него.
Джеймс спря албума на „Аудиослейв“10, който слушахме, и явно се канеше да каже нещо, но после внезапно размисли. В колата се възцари мълчание, което беше доста странно в сравнение с обичайното ни бърборене. Известно време наистина не се сещах какво да кажа. После се хванах за нещо.
— Как разбра, че баба е в беда? Какво почувства?
Джеймс потропваше с пръсти по волана, като се правеше, че е много зает да следи пътя напред.
— Тя ми каза. Баба ти. Изведнъж започна да ми се гади и по някаква причина се сетих за нея. Затова ти се обадих и някъде между всичките пъти, които ти звънях, тя ми каза. — Издиша тежко. — Човече, Ди… Аз съм почти същата откачалка като теб. Скоро ще ме гледаш по телевизията с кристалната ми топка и с номер на телефон за зрителски обаждания.
10
„Audioslave“ — американска хард рок група, основана 2001 г. Състои се от бившия вокалист на „Soundgarden“, Крис Корнел, и бивши членове на „Rage Against the Machine“. — Б.пр.