— Това искам да стане. — Затворих очи и сведох лицето си към неговото. Не можех да не забележа, че не спомена нищо за своята безопасност. С колко време разполагахме? Ако кралицата наистина изпрати душата му в ада, какво щеше да стане с онази част от мен, която беше свързана с него?
— Запали двигателя ми — прошепна Люк в ухото ми.
Отворих широко очи.
— Кажи ми, че не ми прошепна току-що: „Запали двигателя ми“.
Усмивката му беше игрива.
— Искаш да те излъжа?
— Предполагам, че няма да ми дадеш ключовете — изхленчих аз. — В случай, че говориш буквално, а не правиш някои мръсни намеци.
Той се ухили още повече и посочи към прозореца.
— Виж, лесно е. Колата е точно срещу нас, под табелата.
— Това брои ли се за дискретно? Какво ще бъде тогава недискретното? Да удуша Елинор?
Люк се престори, че обмисля идеята ми.
— Определено ще бъде недискретно. Изкушаващо, но недискретно.
Въздъхнах тежко и се почувствах глупаво, когато се приведох напред на масата, за да погледна по-добре колата. Свъсих вежди и се опитах да си припомня чувството на затопляне, което бях усетила между очите си, когато размених спомените ни на гробището.
Нощта се притискаше към прозореца, нахлуваше в очите ми и видях призрака на „Буцефал“ някъде вътре в главата си. Бях там, в колата. Но как се предполагаше да запаля проклетото нещо? Мислено очите ми пробягаха по скоростния лост и се насочиха към двигателя, забелязвайки странни детайли, които до този момент бях пропускала — като касетата на „Джетро Тъл“ в касетофона и тъмните изтъркани отпечатъци по калъфа на волана на местата, където Люк го държеше. Опитах се да си представя ключ, но образът се изплъзна неуловим от съзнанието ми.
Ако знаех как въобще функционират двигателите на колите, щях да измисля нещо по въпроса, но си спомнях само смътно за някакви вътрешни експлозии. Можех да си представя това и с моя късмет щях да взривя скапаната кола. А може би усложнявах прекалено много нещата. Запали се! — пожелах си настървено, Запали се!
Беше безсмислено. Нищо не ставаше. Образът на колата отплува надалече, заменен от червената пластмаса на столовете от другата страна на масата.
Люк прошепна в ухото ми:
— Назови го по име.
Буцефал, помислих си аз. Внезапно образът на колата се появи отново в главата ми, очертавайки ясни линии около мен, сякаш седях вътре в нея, около нея и над нея едновременно. Виждах буталата под капака, спирачките, педалите, двигателя, седалките, всичко, в един и същи миг. Буцефал, запали се!
Посред паркинга изведнъж светнаха фарове и ни заслепиха, но преди това успях да видя как колата направи рязко движение, след като двигателят в нея се събуди за живот.
Сервитьорката постави две чинии пред нас.
— Ето ни и сандвичите! — каза Люк, греейки по-ярко, отколкото светналите фарове на „Буцефал“.
След като момичето си отиде, погледна към мен, в ъгълчетата на устните му отново се беше появила онази крива усмивка.
— Така ли ще оставиш колата? Трябва да знаеш, че в онзи свят не ми плащат заплата, така че имам някои притеснения относно цената на бензина.
Опитах се да убедя двигателя да угасне, но гой продължи да ръмжи. Най-накрая се наложи Люк да стане от масата и да отиде да го изключи. Наблюдавах го през прозореца — дългунеста фигура тича към колата, влиза вътре и опипва няколко секунди около волана, след това отваря капака и бърника нещо под него. Затръшна капака, качи се отново вътре и след няколко секунди колата сведе „муцуната“ си напред и светлините угаснаха.
Той се върна в ресторанта и се настани отново до мен, леко задъхан.
— Ти си като малка атомна бомба, знаеш ли? Доста се измъчих, докато изключа двигателя.
Не можах да се удържа и се усмихнах. Вместо да се разтреперя от стрес, както правех, когато посред бял ден успеех да преместя нещо, сега се почувствах страхотно — сякаш черната нощ отвън пулсираше вътре в мен и през цялото ми тяло като някакви странни, тежки баси преминаваха огромни вълни от енергия. Чувствах се така, сякаш всеки момент щях да изкрещя от вълнение, но когато най-накрая успях да намеря думите си, от устата ми излезе обикновен въпрос:
— Откъде знаеше, че трябва да използвам името на колата?