Направихме го, оставяйки единственото доказателство за съществуването на Люк на прашния път зад нас.
Седемнайсет
— Защо се интересуваш от слънцестоенето?
Бях се настанила пред компютъра на баща ми и настървено проверявах думи като „слънцестоене“, „наемник на феи“, „Томас Стихоплетеца“, така че изобщо не усетих кога Дилия се е появила зад гърба ми.
— По дяволите! — Преглътнах и се опитах да успокоя учестеното си дишане. Това нейно безшумно промъкване започваше да става наистина досадно. Обърнах се и я видях точно до рамото ми, с обичайната чаша кафе в ръка, вперила в мен зелените си очи. Божичко, тя изглеждаше… жива. Сякаш през целия ми живот досега е била черно-бяла снимка и изведнъж в нея се бяха появили цветове. Тази мисъл направо ми изкара акъла. Внезапно спрях да се чувствам гузна, че бях намазала със сместа на баба обувките на родителите си, а нея оставих незащитена.
Дилия се наведе над рамото ми и се зачете в екрана. Бях намерила някакъв сайт с много картинки, наречен „Градината на феите“, пълен със списъци на растения, които можеха да привлекат феите в градината. Четях частта, в която се обясняваше как лятното слънцестоене повдига воала между света на хората и света на феите. Сайтът препоръчваше да се поставят навън чинийки с мляко и да се гори мащерка, за да се създаде максимално благоприятна среда за появата на феи. Опитах се да си представя феята-козел — или още по-добре, Одан — ближеща мляко от чинийка като малко котенце. Не ми се получи. Откъде им бяха хрумнали тези простотии?
Дилия се засмя.
— Какво друго си намерила?
Искаше ми се да вдигна лаптопа и да й го размажа в главата, но вместо това се отдръпнах назад и я оставих да се пресегне към мишката и да отвори и другите сайтове, които бях открила. Очите й пробягаха по баладата за Томас Стихоплетеца — отвлечен от кралицата на феите и получил в дар език, който не може да каже лъжа — и после се спряха на сайта с име gallowglass: името на наемните войници в древната ирландска история18.
Екранът се отразяваше в очите й, докато четеше страниците. Когато свърши, отстъпи назад.
— Предполагам, ще ми кажеш, че е за някакъв училищен проект.
Не знам защо това ме уплаши толкова много. Тонът й някак премина границата на обичайното й отношение ти си малко странна и стигна до явно желая ти злото. Внимателно обмислих думите си.
— Мисля, че това би било все едно ти да ми кажеш, че за пръв път си видяла Люк на конкурса.
Сега Дилия направи пауза; беше неин ред в словесния ни двубой.
— Може би имам с какво да помогна за училищния ти проект. — Наведе се отново през мен, премести курсора в „търсене“ и написа „освобождаване на заложници“. После натисна enter с перфектно оформения си маникюр.
Загледах се в заглавията на статиите и постингите, които излязоха, и си спомних как Дилия ми беше подала телефона по-рано днес. Тя знаеше какво беше станало с Джеймс, нали? И после се беше обадила у тях, за да бъде сигурна, че и аз щях да науча.
— Сигурно е пострадал много тежко — каза Дилия високо, по-скоро на стаята, отколкото на мен. — Чух, че имало ужасно много кръв. Ако все още е жив, едва ли му остава много време.
Исках да затворя очи, да запуша ушите си или пък устата й и да се престоря, че в безумно променилия се мой свят поне досадната ми леля, примадоната, си е останала същата.
— Какво искаш да кажеш?
Дилия протегна ръка.
— Защо не ми дадеш пръстена на баба си?
Примигнах, без да мога да скрия смущението си от молбата й.
— Не, не мисля. Баба настояваше да го нося.
— Той й принадлежи, време е да й го върнеш.
— Казах „не“.
Ръката на Дилия се стрелна внезапно и ме сграбчи за китката с изненадваща сила. Извиках от болка, когато тя изтръгна пръстена с другата си ръка заедно с парче кожа от пръста ми. После ме блъсна и прибра пръстена в джоба си. Гледах я невярващо, ключът на Люк изгаряше кожата ми, скрит от яката на суичъра ми. Страхувах се, че по някакъв свръхестествен начин тя ще се досети за съществуването му и ще откъсне и него от шията ми.
— Сега ще отидеш на малка разходка — каза Дилия и посочи към външната врата.
18
Терминът gallowglass или galloglass е англицизъм за ирландското galloglaigh (букв. — „чужди войници“). Използва се за елита от наемни войници сред келтско-норвежките кланове в Шотландия от XIII до XVI в. Като шотландци те били келти (гаели) и имали общ произход и традиции с ирландците, но тъй като се смесили с норвежките заселници по крайбрежието на Шотландия и с пиктите, ирландците ги наричали Gall Gaeil („чуждите гаели“). Това е терминът, който авторката използва за наемника на Кралицата. — Б.пр.