— Вярно ли е, че не можеш да лъжеш?
— Да. Но нали знаеш, че бих казал същото и ако можех да лъжа. — Сви рамене, а аз се загледах в дългата си сянка; краищата й потрепваха, когато невидимите тела преминаваха през нея отвъд кръга. — Разбира се, мога просто да те оставя да надникнеш в мислите ми, ако искаш.
Изкуших се за кратко от идеята, но после реших, че добавянето на спомените на дългокосия пророк с шотландски диалект към всички онези, които вече се блъскаха из главата ми, едва ли щеше да ми хареса.
— Ще разчитам на думата ти. Уна — една от народа на дийна шии — ми каза, че мога да говоря с теб, и ми показа това място.
— Дийна шии по принцип не са приятелски настроени към хората. — Томас направи жест към гъбения кръг. Потръпнах от усилието да задържа хрътките отвън и си спомних притока на сила, чувството за непобедимост, което изпитах, когато запалих двигателя на „Буцефал“ — мрачната сила, която ме обгърна. Само ако хрътките бяха решили да ме подгонят нощем… — Но това наистина е подходящо място, на което бих могъл да се появя — каза Томас, привличайки отново вниманието ми. — А и вече всички знаят, че с Кралицата не сме в добри отношения. Защо смяташ, че тази фея е искала да разговаряш с мен?
Обхвана ме лека тревога.
— Надявах се, че е очевидно.
Томас ме погледна, пръстите му разсеяно скубеха тревата покрай краката му.
— Е… какво искаш да знаеш?
Имаше хиляда възможни отговора на този въпрос, но изстрелях този, който ме притесняваше най-много:
— Искам да знам защо Тя иска да умра. Ако не беше започнала да ме тормози, никога нямаше да разбера какви умения имам.
Томас се сепна.
— Мислиш, че те иска мъртва, защото можеш да правиш това? — Посочи към полуневидимите лапи, опитващи се да преминат края на кръга. Контролът ми върху него започваше да отслабва. — Дете, телекинезата ти е само симптом на това, заради което Тя иска да умреш. В твоя свят има множество хора, които могат да местят предмети със силата на мисълта си или пък да предизвикват пожари без кибрит.
Не ми хареса думата симптом. Болестите имат симптоми.
— Симптом на какво?
— Никога ли не си се замисляла за съвпадението, че ти и Кралицата на феите се озовахте в такава близост? Че цял куп феи в един момент започнаха да се навъртат край къщата ти?
Почувствах се тъпо.
— Ами… предполагах… мислех си, че в този район просто си има много феи.
— Те са тук заради теб. Феите не са като хората. Техният свят и Техните тела нямат точно фиксирано местоположение.
Видях шанс да покажа, че и аз знам нещо.
— Имаш предвид как някои от Тях използват енергията на бурята или на някой човек, за да се появят в този свят?
Томас кимна в знак на съгласие и къдриците му се разлюляха. Преборих се с изкушението да протегна пръст и да дръпна една от тях.
— Точно така. Феите са привличани от различни видове енергия и се движат като сателити около тях. Светът на феите се съсредоточава около дадена личност, Техния владетел, крал или кралица — обикновено човек — който излъчва тази енергия.
Историята започна да добива някакъв смисъл, така че можех и сама да завърша изречението му.
— Затова Тя убива всеки, който може да Ги привлече към себе си по същия начин като Нея.
Той пак кимна.
— И твоята телекинеза е просто страничен белег на тази енергия.
— Е… Тя тук ли е? Искам да кажа, някъде наблизо? Или си е у дома, в Ирландия? Нали е човек? Значи Тя не би трябвало да е привлечена от моята — как я нарече — моята енергия?
— Наричат хората като теб „господари на детелините“. Знаеш, че и детелините привличат феите, нали? — Томас поклати глава. — И не, Тя се привлича от твоята енергия също както и аз — колкото повече време прекарваш с феите, толкова повече ставаш като Тях, а това означава, че и ние започваме да се влияем от „господарите на детелините“. И да, наблизо е и приближава все повече към теб — колкото по-силна ставаш и колкото повече наближава времето на слънцестоенето. Скоро няма да може да скрие присъствието си и когато воалът между световете изтънее, Тя ще се разкрие пред теб.