Той хвана китката ми и заговори с мекия си глас:
— Можеш да направиш всичко, което искаш, помниш ли? Сега ела тук и се сбогувай с мен, защото не знам дали ще те видя някога отново.
Повдигнах рязко глава при думите му и видях как, преди да допре грапавите си устни до моите, по лицето му се стече сълза. Обвих ръце около врата му и се притиснах в него, докато той ме целуваше отново и отново, а друга проблясваща капка се присъедини към първата по бузата му, разтече се като малко ручейче и се смеси с моите сълзи.
Помислих, че сънят ще свърши тук, но той не свърши, докато Люк не ме свали долу на тревата до себе си, обви тялото си около моето и ми прошепна:
— Сбогом, красавице.
Над главите ни птиците на луната започнаха да ридаят, песента им беше мрачна и самотна, множество гласове се извиваха нагоре в странна, оплакваща нас и любовта ни мелодия… И в този момент се събудих.
Деветнайсет
— Събуди се, момиче. Слънцестоенето наближава.
Отворих очи и погледнах към надвисналото над мен небе — луната бе променила мястото си, но иначе небето беше същото като в съня ми. Кожата ми беше студена и лепкава, а стомахът ми направо ръмжеше и макар наоколо да нямаше и следа от Томас, не бях сама.
Три феи на ръст като малки деца седяха до краката ми и ме наблюдаваха. Бяха чисто голи, с изключение на венците от цветя, които висяха на раменете им като ножници без мечове. Бяха оскубали тревата около мен и я бяха разпръснали по краката ми, а когато се надигнах и я изтръсках от дънките си, избухнаха в силен смях. Малките им лица бяха толкова сладки, докато се кикотеха, че и аз се засмях.
— Много смешно — казах.
Те извикаха от удоволствие и подскочиха, дърпайки ме за ръце.
— Ставай, ставай и танцувай с нас.
Не бях сигурна кой е любезният начин да им откажа, но определено бях чувала, че когато хората танцуват с феи, загубват душата и разума си. Опитах се да прикрия недоверието си и казах:
— Вие танцувайте, аз ще гледам.
— Ти си толкова нежна и красива — каза една от феите, като ме докосна с възхищение по косата. — Искаме да танцуваш с нас. Искаме да видим твоя танц.
Наистина ми приличаха на деца — малки, аморални деца. Спрях ги с ръка.
— Трябват ми малко цветя.
Те изпищяха отново радостно и увесиха на шията ми венец от цветя, а после заподскачаха нетърпеливо около мен.
— Сега ще танцуваме ли?
Поклатих глава.
— Сега аз ще танцувам, а вие ще ме гледате. Когато свърша, аз ще погледам вашия танц. Така честно ли е?
Феите се разсмяха като хлапета на детска площадка, усмихнатите им лица бяха огрени от звездите над нас и от смътно блещукащите гъби, погребани сред тревата в краката ни.
— Много умно момиче! Което си е право, право си е!
Последната фраза ми напомни за Люк и се запитах дали е възприел този странен начин на изразяване от феите. Пренебрегнах силната болка, която ме прониза при мисълта за него, станах на крака и оправих наниза с цветя около шията си. Погледнах надолу към трите малки феи, които стояха една до друга, прегърнали се през вратовете с една ръка, а с другата — хванали се за кръста, и зяпаха нагоре към мен.
— Е, ще получа ли някаква музика?
— Музика! Да! Тя иска музика!
Една от феите започна да пляска с ръце и да тропа с крак силно и ритмично, а другата започна да издава нисък мелодичен звук, нещо средно между мрънкане и неразбираемо детско бърборене. Третата запя с дързък и предизвикателен глас на език, който не разбирах. Но познавах „езика“ на музиката им: това беше двойна жига19.
Започнах да танцувам в средата на кръга, който феите бяха направили, като внимавах да не смачкам техните гъби с мръсните си боси крака. Искаше ми се да мисля, че им направих добро представление — плясках с ръце, извивах се и подскачах с танцова стъпка така, както бях видяла да прави Уна. Когато спрях, бях останала без дъх.
— Ти заслепи луната — каза едната от тях. — Ще дойдеш ли да живееш с нас?
Поклатих глава.
— Не. Но ще ви изпея една песен. Кратичка. Искате ли?
— Да! Да! Тя ще пее за нас! — Те отново запляскаха с ръце и заеха местата си до мене в кръга. Не знаех такива груби песни като техните, но им изпях „Маршът на Брайън Бору“, която беше бърза, енергична и леко тъжна. Те извикаха от радост, когато разпознаха песента, а после станаха и затанцуваха заедно. Стъпките им бяха хармонични и тренирани, движеха се като едно цяло, въртяха се една около друга и в края на всяко завъртане си пляскаха ръцете. Не мисля, че някога съм виждала някой да е толкова щастлив от един обикновен танц. Когато спрях, феите започнаха да ръкопляскат и да се прегръщат, искрящи от радост.