Рудолфо допълни чашата си.
— Продължавай.
— Милорд, чували ли сте за магьосника Ксум И'Зир?
Рудолфо кимна.
— Андрофрансините откриха пергаменти в източните възвишения. Приличаха поразително на късната работа на И'Зир, включително смесицата на средноземски и горен в'ралски. Даже почеркът съвпадаше.
Рудолфо се наклони напред и поглади дългия си мустак.
— Значи не са били копия?
Металният човек поклати глава.
— Оригинали, милорд. Естествено, бяха донесени в библиотеката. Възложиха превода и каталогизирането на мен.
Рудолфо взе една захаросана фурма от сребърната купа и я лапна. Сдъвка плода и изплю костилката в копринена кърпичка.
— Ти си работил в библиотеката.
— Да, милорд.
— Продължавай.
— Един от пергаментите съдържаше липсващия текст на „Седемте какофонични смърти“ на Ксум И'Зир…
Рудолфо се сепна. Кръвта се изтегли толкова бързо от лицето му, че чак щипеше. Вдигна ръка и се отпусна на възглавниците.
— Богове, чакай малко!
Металният човек Исаак зачака.
Рудолфо се надигна, изпи на един дъх виното и си наля ново.
— Сигурен ли си?
Исаак се разтърси от хлипане.
— Вече да, милорд.
Рудолфо имаше сто въпроса. Всеки напираше да бъде пръв. Отвори уста, но млъкна, щом зърна Грегорик, пръв капитан на горянските съгледвачи, който се вмъкна в шатрата с тревожно изражение.
— Да?
— Генерал Рудолфо, току-що научих, че надзорник Сетберт от ентролузианските градове-държави наближава.
Рудолфо усети как гневът му се надига.
— Току-що?
Грегорик пребледня.
— Съгледвачите им са омагьосани, милорд.
Рудолфо скочи на крака и посегна за дългия, тънък меч.
— Вдигнете лагера под трета тревога. — Сетне се обърна към металния човек. — Исаак, ти чакай тук.
Исаак кимна.
Генерал Рудолфо от Скитащата армия, господар на Деветте горски дома изскочи от шатрата, викайки за доспехи и кон.
>> Петронус
Петронус седеше пред малкия огън и се ослушваше в нощта. Беше яздил с умерена крачка, без да напряга излишно стария си кон. Когато небето започна да потъмнява, спря и си направи бивак.
Някъде наблизо зави койот. Присъедини се втори. Петронус отпи от горчивия чай, в който имаше стабилна доза от лекарството за ревматизъм на местната знахарка. Това го сгряваше повече от танцуващите пламъци.
Погледна на северозапад. През деня пушекът почти се бе разнесъл. Рудолфо и Сетберт сигурно бяха пристигнали с армиите си да окажат каквато и да е помощ.
Съмняваше се, че щяха да открият нещо, и подозираше защо. Колкото повече мислеше, толкова по-сигурен ставаше. Всяка левга към Уиндвир отразяваше паралелно пътешествие през спомените му.
— Открихме нов фрагмент от Ксум И'Зир, отче — каза архикнижовник Рихан по време на личния доклад от експедицията.
Това бе преди четирийсет години и Петронус бе по-голям идеалист, но дори тогава знаеше риска.
— Сигурен ли си?
Архикнижовникът отпи от виното, внимавайки да не окапе белите килими в кабинета на Петронус.
— Да. Перфектен фрагмент, който се припокрива с пергамента от Страупхайм и писмото от Харстон. Въпрос на време е да съберем целия текст.
Петронус усети как стиска челюст.
— Какви охранителни мерки са взети?
— Всички пергаменти са на различни места. Заключени и под стража.
Петронус кимна.
— Добре. Не са безопасни, дори за превод и каталогизиране.
— Засега, да — съгласи се Рихан. — Но младият Чарлс, новият аколит по механика от Изумрудения бряг, смята, че е открил начин да захрани мехослугата с огнекамъни. Според „Спецификации и бележки“ от Руфело, паметта на механичните може да се трие всекидневно, да им се казва предварително какво да правят и те следват дори най-сложните инструкции.
Петронус бе видял демонстрацията. Трябваше им огромна пещ, но в рамките на три минути Чарлс бе накарал ръбестия метален човек да раздвижи ръце, да рецитира текст и да реши няколко сложни математически уравнения пред папата и най-близките му съветници. Поредната тайна, която бяха изкопали от миналото и която щяха да запазят, докато не решат, че светът е готов за нея.
— Те може да го четат — продължи архикнижовникът. — При специални инструкции. Ако Чарлс е прав, мехослугите може да обобщят текста, без да го повтарят устно.
— Ако някога се открият всички пергаменти… — Петронус остави думите да заглъхнат и поклати глава. — По-добре да унищожим откритията. Дори металните кукли биха танцували в ръцете на човек.