— Дали вътре има негови рисунки? — Айедос Руфело бе една от любимите му фигури от старата история. Работите му датираха още отпреди времето на П'Андро Уим и бе посветил живота си на разгадаване научните мистерии на Първия свят.
— Едва ли — отвърна баща му. — Знаеш защо. Покажи колко добре са те научили в училище.
Неб загледа монетата и напрегна паметта си. Откри нужния отговор и вдигна глава с усмивка.
— Защото и'зиритите не биха запазили научните трудове на Руфело. Ксум И'Зир е виждал в научното движение заплаха за магията, а по-късно разпръснатите последователи са убили седемте му синове.
— Точно така — одобри баща му и на лицето му се появи горда усмивка. — Но виж колко интересно. Макар и след години човекът, който е построил този олтар, е използвал научно изобретение на Руфело, за да предпази тайните си.
— Защо го е направил? — Неб реши, че сигурно вътре е било скрито нещо важно.
Брат Хебда сви рамене.
— Може да е еретично евангелие или част от кодекса на нисшите заклинания. Заповядаха ми да го донеса тук веднага, охраняваше ме цял отряд елитни сиви гвардейци. Яздихме ден и нощ и дори омагьосахме конете за тишина. Един от мехослугите ще разгадае комбинацията на ключалката, но се съмнявам, че съдържанието ще бъде оповестено някога.
Неб се намръщи.
— Иска ми се и аз да бях там. — Това бе една от експедициите, за които бе кандидатствал.
Хебда сложи ръка на рамото на момчето.
— Някой ден ще ти отпуснат стипендия. „Търпението е в основата на науката и изкуството“ — изрецитира той един от пасажите на Уимската библия.
— Надявам се.
Брат Хебда го прегърна. Рядко го докосваше и Неб смяташе, че е по-тежко да си родител, отколкото андрофрансин. Но този път го прегърна здраво с яката си ръка.
— Изчакай, Неб. Дори да не се случи през следващите година-две, не е страшно. Нямам връзки с вашия директор, но познавам няколко археолози, които ми дължат услуги. Като станеш пълнолетен, няма да ни трябва позволение от сиропиталището. Аз ще уредя нещо. — Той се усмихна. — Но няма да е много пленително.
За момент Неб си помисли, че баща му може и да го обича наистина, и се усмихна.
— Благодаря, брат Хебда.
Неб остави крушата, пронизан от болката от загубата. Досегашното сковано, празно чувство все още го обграждаше, но в сърцевината си усещаше въртенето на нажежен нож.
Повече никога нямаше да види брат Хебда. Нямаше да има срещи в сенчестия парк на сиропиталището. Онази първа прегръдка щеше да остане последна. И нямаше да ходи на експедиция в Изпепелената пустош.
Неб опита да избута мъката, но тя се съпротивляваше. И не можа да спре напиращите сълзи.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там беше сигурна, че Сетберт ще я повика точно тази нощ. Подозираше, че баща й би искал да стори това, което се очакваше от нея, и да научи повече за заговора на надзорника. Част от нея се чудеше дали не знае достатъчно и дали не би било най-добре просто да го прониже между ребрата. Разбира се, в повечето редки случаи, когато я привикваше напоследък, я претърсваха съвсем надлежно.
Но Сетберт не я призова. Вместо това свика генералите си на съвет и махна на Джин Ли Там да се оттегли. Тя му беше благодарна за това.
Затвори платнището на шатрата и привърза звънчета към долния му край, така че да не може да се отвори безшумно. Още от девойка беше обучена да използва всички методи на куртизанка, за да се пази и да поддържа притока на информация към клана Ли Там.
Легна в леглото с копринения костюм за езда, дори не събу мокасините, а ръката й придържаше тънкия, извит кинжал. Преди банкета бе скрила малък пакет, омотан в тъмно наметало. Можеше да се омагьоса, да се шмугне край стражите на Сетберт и да стигне в лагера на Скитащата армия преди сутринта.
Но само ако Рудолфо изпратеше човек. В такъв случай щеше да е сигурна в скритото послание на набързо изречените думи.
„Изгрев като теб принадлежи на Изтока с мен.“ Но Рудолфо беше натискал по-силно на думата „изгрев“ и бе обърнал „изток“, освен това бе завъртял леко пръстите си на „принадлежи“, придавайки усещане за спешност.