Рудолфо кимна. Отхапа от един сладкиш и прокара залъка с охладено крушово вино.
Горянските съгледвачи направиха краткия си доклад.
— С колко разполагат?
— Общо тринайсет, милорд — отговори командирът. — Държат ги в шатра, в центъра на лагера. Този спеше между тях.
— Тринайсет. — Рудолфо поглади брадата си. — Исаак, с колко мехослуги разполагаха андрофрансините?
— Това са всичките, милорд.
Горският крал махна на най-близкия съгледвач.
— Отпушете му устата.
Пленникът се задъха, погледът му беше див, а устата му трепереше като риба на сухо. Понечи да проговори, но Рудолфо го спря.
Набоде парче портокал на сребърната си виличка.
— Аз ще задавам въпроси, а ти ще отговаряш. Иначе няма да отваряш уста.
Мъжът кимна.
Рудолфо посочи към Исаак с виличката.
— Познаваш ли този метален човек?
Мъжът кимна отново и започна да пребледнява.
— Ти ли промени командите му по нареждане на надзорник Сетберт от Ентролузианските градове-държави?
— Аз… да. Надзорник Сетберт…
Рудолфо щракна с пръсти. Един от съгледвачите извади тънка кама и я опря в гърлото на чирака.
— Засега отговаряй само с „да“ или „не“.
Мъжът преглътна.
— Да.
Камата се отмести леко.
Рудолфо си избра ново парче портокал и го лапна.
— За пари ли извърши това ужасно дело?
Очите на човека се насълзиха. Той стисна челюсти и кимна бавно.
Рудолфо се наведе напред.
— Разбираш ли какво си сторил?
Андрофрансинският чирак подсмръкна. Не кимна веднага и съгледвачът го върна към въпроса с върха на камата си.
— Д-да, милорд.
Рудолфо си взе парче грейпфрут. Тонът му беше нисък и равен.
— Искаш ли милост за това ужасно престъпление?
Плачът се усили. Хленченето беше пълно с отчаяние и мъка, надвисна тежко във въздуха.
— Искаш ли милост за ужасното си престъпление? — попита отново Рудолфо, още по-тихо.
— Не знаех, че ще проработи, милорд. Кълна се. А и никой не очакваше, че ако сработи, ще е толкова… напълно…
Рудолфо сбърчи вежди и вдигна ръката си. Мъжът млъкна.
— Откъде да знаеш? Как би могъл някой да знае? Ксум И'Зир е мъртъв от две хиляди години. Така наречената Епоха на смеещата се лудост е отминала. — Рудолфо си избра внимателно парче сладкиш и отхапа от ъгълчето. — Пак питам: искаш ли милост?
Мъжът кимна.
— Много добре. Имаш една възможност, само една. Не мога да кажа същото за твоя господар. — Рудолфо погледна към металния човек. Очите му светеха, а от ъглите на устата излизаше лека пара. — След малко ще те оставя с моите съгледвачи и металния ми приятел, Исаак. Искам да му обясниш бавно, ясно и с най-големи подробности всичко, което знаеш за поддръжката, поправката и препрограмирането на мехослугите. — Рудолфо се надигна. — Имаш само един шанс и само няколко часа. Ако не съм доволен, ще прекараш остатъка от живота си на площада за мъчения. Целият свят ще гледа как специалистите мъчители ще дерат кожата ти с подсолени ножове и ще чакат, докато се образува нова. — Той глътна остатъка от виното. — Ще изкараш последните си дни в пикня, лайна и кръв, малките деца ще ти пищят на главата, а унищожението на града ще тегне над душата ти.
Мъжът повърна. Противно миришещата жлъчка потече по туниката му.
Рудолфо се усмихна.
— Радвам се, че ме разбираш. — Той спря пред платнището на шатрата. — Исаак, изслушай го внимателно.
Излезе навън и махна на Грегорик.
— Донесете една птица.
Сам написа съобщението. Беше простичък въпрос от една дума. След това го привърза към крачето на птицата със зеления конец на мира, макар да чувстваше, че е лъжа. Прошепна посоката и целуна малката мека главичка. След това подхвърли птицата във въздуха и тя се понесе на юг към ентролузианския лагер.
Прошепна отново написания въпрос. Звучеше кухо, но въпреки това го стори.
— Защо?
>> Неб
Неб не бе усетил, че е заспал, докато някой не го разтърси. Той отвори очи и се размърда разтревожено. Червенокосата жена бе коленичила до него. Носеше тъмно наметало, но качулката бе отметната и косата й се виждаше.
Тя сложи пръст на устните си. Той кимна и жената зашептя.
— Започва война. Тук не е безопасно. Разбираш ли?
Младежът кимна.
— Сетберт унищожи Уиндвир и е запленен от делото си. Държи те жив, за да го забавляваш с историята си. Разбираш ли?
Неб преглътна. Досега се чудеше, но вече знаеше. Понечи да заговори, но само затвори уста и кимна отново.