Лагерът на Скитащата армия кипеше от цветове. Нямаше никакъв ред, никаква тема, която да обединява разноцветните знамена на Деветте горски дома. Може би самият хаос бе общата тема.
Един от капитаните я поздрави, когато пристигна, и обясни, че генералът е зает. Дори бяха подготвили птица, за да може тя да уведоми баща си за внезапната промяна в ситуацията. Джин написа съобщението, докато закусваше, използвайки три различни шифъра. След това подхвърли птицата към небето.
Капитанът я очакваше. Беше строен мъж с тъмнозелен тюрбан и ален пояс на горянски съгледвач. Брадата му беше намазана с масло и старателно подрязана. На бедрата му висяха два извити кинжала в кании от еленска кожа. В ръцете си държеше затъкнат в ножница тънък меч.
Той я изгледа с тъмните си очи.
— Ще яздим към седмото имение, лейди Там.
Тя изчисли наум разстоянието.
— Четири дена?
— Три. Ще яздим бързо.
Джин погледна към хълма, където стояха офицерите и се събираха войниците.
— Кога ще започнат сраженията?
Мъжът погледна към небето, сякаш надвисналите облаци можеха да предскажат предстоящото насилие.
— Скоро, милейди. Генерал Рудолфо иска да сте далеч оттук, когато битката започне.
Тя кимна.
— Готова съм.
Доведоха й дорест кон и тя се метна с лекота на седлото. Охраната се състоеше от половин отряд съгледвачи. Конете им бяха омагьосани, за да се намали тропотът на копитата и да се увеличат издръжливостта и скоростта им. Джин се обърна към капитана, който се раздвижи неловко на седлото.
— Очакваме още един ездач.
Пристигна най-големият кон, който бе виждала. Копитата му още блестяха от праха, който щеше да намали шума им до шепот. Беше черен като нощта, а на гърба му имаше странно висока фигура с расо. Фигурата изсъска и изтрака, когато се раздвижи. От гърба й излезе малък облак пара. Джин осъзна, че на гърба на расото има дупка, която разкриваше малка метална решетка. Отдалеч щеше да изглежда като яздещ андрофрансин. Но отблизо ясно се виждаха лъскавите метални ръце и крака, и златистата светлина под качулката.
— Лейди Джин Ли Там — проговори металният човек. — Нося съобщение от лорд Рудолфо от Деветте горски дома, генерал на Скитащата армия.
Когато се обърна, светлината огря лицето му. Този нов мехослуга беше по-лъскав и по-усъвършенстван от стария модел на Сетберт. Джин усети, че присвива очи, докато го оглеждаше.
— Трябва да ви кажа, че изборът ви е правилен и лорд Рудолфо ще ви посети, когато успее.
— Благодаря. — Джин се взря мълчаливо в него. — Как да те наричам?
Металният човек кимна леко.
— Можете да се обръщате към мен с „Мехослуга номер три“. Лорд Рудолфо ме нарича Исаак.
Джин Ли Там се усмихна.
— Значи и аз ще те наричам така.
Войниците проверяваха екипировката, пристягаха седлата си и изпробваха тетивата на лъковете.
Капитанът застана начело.
— Потегляме бързо, първо на запад, после на север и след това на изток. Няма да спираме през първите двайсет левги. — Той се обърна към Джин Ли Там и Исаак. — Вие двамата сте зад мен. Останалите — по фланговете. — Кимна на един млад съгледвач, чиято руса коса се подаваше под тюрбана. — Дедрек, ти си в челото. Кафява птица за опасност, бяла за спиране.
Джин Ли Там гледаше с възхищение. Беше чувала истории за горянските съгледвачи… легенди, стигащи чак до първия Рудолфо, пустинния крадец, който отвел бандитското си племе в горите на Новия свят, за да избегне опустошението на стария. Беше чувала легендите, но не беше ги виждала в действие.
Надяваше се, че са по-добри бойци от съгледвачите на Сетберт. На пръв поглед определено изглеждаше така. Бяха само петима, плюс капитана, но виждаше опасността в присвитите им очи, тесните усмивки и начина, по който извръщаха глава, когато чуеха и най-лек шум.
Дедрек препусна напред, а останалите изчакаха да измине първата левга.
Джин погледна металния човек. Присъствието му обясняваше едрия кон. Машините във всички случаи надхвърляха поне двукратно теглото на едър мъж. Въпреки това той яздеше прилично. Тя се зачуди дали го е правил и преди.
Капитанът подсвирна и всички потеглиха, наведени и пришпорвайки здраво конете. Лъковете бяха привързани към седлата, а мечовете държаха под мишница.
Когато изкачиха първия хълм, Джин видя опустошението на Уиндвир вдясно. Изпепелена, белязана с кратери земя. Стори й се, че съзира кон в покрайнините на пустошта, но слънцето се показа зад облаците и я заслепи.