Яздиха така три часа, преди бялата птичка да се върне в късата мрежа на капитана. Спряха само за да сменят челния дозор и продължиха отново.
Денят отмина и когато слънцето се спусна, се показаха ниските хълмове край следващата река. Границата на прерийния океан, който приютяваше деветте гори на Рудолфо и неговите домове. Направиха лагер без огън и разпънаха шатрите си в кръг около тази, която тя щеше да дели с Исаак.
Металният човек се настани в ъгъла, а тя разпъна завивката си. Той тракаше и дрънчеше дори когато не се движеше, и Джин намираше това едновременно за успокояващо и притеснително.
Опита се да заспи, но не можа. Събитията от последните дни не й даваха мира. Какво се бе случило от момента, в който видя колоната дим? Колко се бе променил светът? Колко променена беше самата тя?
Не беше убивала човек от първото си убийство още като момиче. Беше нанасяла рани, но дълбоко в сърцето си се придържаше към уимските вярвания. Колкото и непрактични да бяха за някого с нейния начин на живот. А само днес бе убила петима. Беше се отказала от възможността да има деца и ходеше при заклинателка три пъти в годината, за да е сигурна. А тази сутрин бе рискувала живота си за момче, с което нямаше нищо общо.
Знаеше, че Сетберт полудява бавно. Баща й я бе предупредил, че всяко шесто момче в семейството на Сетберт умира от лудост. Наследственост, която сродяванията не бяха успели да изкоренят. Така че бе подготвена за постепенно влошаване.
Но не очакваше, че ще бъде конкубина на човека, унищожил андрофрансинския орден, а още по-малко, че в рамките на една нощ ще се окаже сродена с горянския крал чрез предложението му да й бъде ухажор.
А сега делеше шатра с метален човек, продукт на старите магии и науки.
Джин се обърна към него. Той стоеше неподвижно и очите му сияеха леко.
— Спиш ли?
От гърба му изригна облак пара и той се раздвижи.
— Не спя, милейди.
— Тогава какво правиш?
Той вдигна глава и Джин видя сълзите в светлината на очите му.
— Тъгувам, милейди.
Тя се смая. Мехослугата на Сетберт никога не демонстрираше каквато и да е емоция. Това беше ново и плашещо.
— Тъгуваш?
— Да. Нали знаете за опустошението на Уиндвир?
Това беше неочаквано.
— Знам. И на мен ми мъчно.
— Ужасно нещо.
Тя преглътна.
— Така е. — Внезапно я порази една мисъл. — Не си сам. Сетберт разполага с останалите. Всичките, доколкото си спомням.
Исаак кимна.
— Да. Лорд Рудолфо ми каза. Той възнамерява да ги прати да ми помогнат с библиотеката.
Библиотека? Тя се надигна.
— Каква библиотека?
Исаак изтрака и се размърда.
— В нашата памет разполагаме с около една трета от библиотеката, покрай преводите и каталогизирането. Лорд Рудолфо ме натовари с реконструкцията на библиотеката и възстановяването на останалото познание.
Джин се наведе напред.
— Рудолфо възнамерява да изгради нова библиотека в далечния север?
— Да.
Това беше непредсказуем ход. Зачуди се дали баща й знаеше за него. Подобно нещо нямаше да я изненада. Но колкото повече научаваше за този Рудолфо, толкова повече се убеждаваше, че той е по-сериозен играч и от баща й и мисли с три хода пред неговите пет.
Това го превръщаше в подходящ кандидат-жених.
Притежаваше и решителност. Да възстанови библиотеката само три дена след като пламъците на старата бяха стихнали, в далечния север, отвъд ежбите и политиката на Познатите земи. Потомъкът на пустинния бандит на Ксум И'Зир внезапно бе станал благодетел на най-голямото хранилище на човешко познание.
Наистина подходящ кандидат-жених.
— Той е добър човек — промълви Исаак, сякаш разчел мислите й. — Обясни ми, че не съм виновен за опустошението на Уиндвир. — Той млъкна за малко. — Каза ми, че е Сетберт.
Тя кимна.
— Рудолфо говори истината. Не знам как, но Сетберт унищожи Уиндвир. Помагаше му някакъв андрофрансински чирак.
От радиатора на Исаак отново блъвна пара. Той отвори и затвори уста, а очите му се размърдаха. От тях потекоха нови капки вода.
— Знам как Сетберт унищожи Уиндвир — промълви тихо Исаак.
В този миг, заради тона и начина, по който раменете му бяха увиснали под андрофрансинското расо, Джин осъзна, че и тя знае. Сетберт бе използвал по някакъв начин този механичен човек, за да разруши града.
Искаше да каже нещо, да го утеши някак, но не намери думи. Вместо това лежа още дълго време, като се чудеше какъв свят са сътворили.