Петронус усети, че задърпаха коня му. В началото животното се съпротивляваше и той се замисли дали да не стори същото. Бе виждал Сетберт, когато надзорникът бе пъпчив хлапак. Младият син на Оберт беше в Академията, когато Петронус бе убит с отрова. Определено не бяха се срещали често.
„Ами ако ме познае?“ Той се подсмихна. За трийсет години се бе променил. Беше станал два пъти по-едър и косата му бе побеляла. Старец, който се движи полека. Облечен в парцаливи рибарски дрехи. От три десетилетия не бе обличал синьото наметало и бялото расо. Дори сам нямаше да се разпознае.
— Много добре — засмя се Петронус. — Водете ме при лорд Сетберт.
Тръгнаха бързо през гората. На места слънчевите лъчи се промушваха през листака и Петронус зърваше сенките на тъмните дрехи и извадените ножове на съгледвачите. Напомняха му на Сивата гвардия и отново се присети за Гримлис и блатното село.
Черно поле, осеяно с кости, докъдето му стигаше погледът.
Петронус се отърси от спомените.
— През нощта чух шум от сражение.
Не последва бърз отговор, нито пък хвалби. Тези мъже бяха претърпели поражение. Реши да не повдига повече въпроса.
Продължиха в мълчание чак до ентролузианския лагер.
В стана кипеше оживление. Малък град от шатри сред гористия хълм, невидим, преди да се озовеш в него. Виждаше слуги, войнишки курви, готвачи и лечители, всеки зает със занаята си. Придружителят му се спря за миг и посочи със смях една проститутка и младия лейтенант, когото яздеше.
Накрая спряха пред най-пищната постройка от съединени шатри, която бе виждал. Беше по-великолепна и от копринените папски покои, които опъваше Сивата гвардия през Годината на падналата луна. Веднъж на век папата обикаляше Познатите земи, за да почете заселниците, създали Новия свят.
Отведоха Петронус до един открит навес и му прошепнаха да слезе от коня.
— Чакай тук. Когато лорд Сетберт се освободи, ще те повика. — След това отведоха животното му и го оставиха. Нямаше как да не чуе едностранчивия разговор.
— Надявам се, че скоро ще проговориш — каза гласът. — Търпението ми се изчерпва, момче. Ти си единственият свидетел и трябва да чуя историята ти.
Петронус надникна през процепа на шатрата и видя тлъст човек, седнал на походен трон, скърцащ под тежестта му. Мъжът гълчеше момче, облечено с расо, подобно на това на Петронус. При строгия тон на Сетберт момчето би трябвало да е навело глава, но вместо това то се оглеждаше на всички посоки.
„Брои стражите, при това съвсем открито.“ Но Сетберт не забелязваше нищо.
„Какво ли е намислил младежът?“ Може би беше шпионин от другия лагер. Но Иаков никога не би използвал младеж за толкова опасна задача. Нима Рудолфо беше толкова различен от баща си? След това видя изражението на лицето му.
Във франсинското училище имаше един професор по изучаване на човешкото поведение на име Гат. Той често се изправяше пред аудиторията и махаше с пръст към студентите: „Покажете ми изражението на един човек и аз ще ви кажа какви са намеренията му.“ Петронус оставаше три пъти седмично след часовете и задаваше всякакви въпроси на стария професор.
Придобитото умение не го бе подвеждало досега и разбираше напълно какво означава изражението на младежа.
Момчето възнамеряваше да убие Сетберт, но с безгрижието, с което разучаваше охраната, Петронус беше уверен, че целта му няма да бъде постигната, щом стражата се усети.
Старецът извика и хукна към шатрата.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там яздеше през Прерийното море и наблюдаваше металния човек. Той мълчеше през по-голямата част от деня, а очите му трептяха при движението на клепачите. Освен това тропаше с дългите си, фини метални пръсти по седлото.
Всеки път, когато го погледнеше, Джин си спомняше за тона, с който й каза, че знае как Сетберт е унищожил Уиндвир. Сетберт бе намерил начин да използва този мехослуга, за да разруши града и да сложи край на епоха, в която познанието се съхраняваше и… пазеше внимателно.
Тя потръпна.
— Какво правиш, Исаак?
Пръстите и клепачите му спряха да се движат и той се обърна към нея.
— Пресмятам, милейди. Изчислявам необходимите материали и пространството, за да се възстанови андрофрансинската библиотека.
Джин се впечатли.
— Как успяваш?
— Няколко години завеждах разходите за експедициите и финансовите отчети от различните владения. Ще модифицирам цифрите спрямо очакванията за икономически растеж между отчетите и настоящето. — От гърба му излезе облак пара. — Това са само предварителни сведения. Трябва да предоставя на лорд Рудолфо много по-точни данни.