Тя се усмихна на металния човек.
— Наистина смяташ да го направиш, нали?
Исаак се завъртя към нея.
— Разбира се. Длъжен съм.
Джин Ли Там се засмя.
— Това е грандиозна задача.
— Така е. Но гигантът може да бъде поразен с камъче, а дори най-дребната рекичка издълбава каньон през годините.
Цитатът беше от Уимската библия. Не помнеше откъде точно, а и не можеше да го намери в огромната четвъртита книга.
— Надявам се, че ще получиш помощ.
— Сигурен съм, че лорд Рудолфо ще освободи братята ми. — Той замълча и примигна. — Разбира се, има и други андрофрансини, които не са били в Уиндвир, когато аз… когато градът беше унищожен. — Мехослугата извърна поглед.
Други. Други. Експедиции, разпръснати училища, мисии и абатства. Имаше доста такива и ако вече не знаеха, скоро щяха да научат за съдбата на Уиндвир.
— Каква част от библиотеката се съхранява във владенията извън Уиндвир? — попита тя.
— Десет процента. Във всички мехослуги има още трийсет процента.
— Богове — прошепна Джин. Мисълта за всичко изгубено бе изместена от количеството, което можеха да спасят. Четирийсет процента от огромната библиотека съдържаха значително познание. Ето това бе избрал Рудолфо, изправен пред края на епохата. И бе взел решение да ги прати на север към Деветте гори, преди да избере окончателно войната.
Това беше рядкост. Мъж, който мислеше първо какво да запази, а после какво да унищожи. Тя се усмихна. Рудолфо изглеждаше човек, способен да върши едновременно и двете.
Това предизвика нова усмивка.
— Надявам се, че вие също ще помогнете, лейди Там.
Беше неин ред да примигне. Този метален човек беше умен.
— Виждам.
— Банката на баща ви държи андрофрансинските активи — продължи Исаак. — Сигурен съм, че лорд Рудолфо смята да комбинира тези активи с ентролузианските репарации, за да изпълни това начинание. То надхвърля многократно икономическия капацитет на Деветте горски дома.
— Убедена съм, че баща ми ще се заинтригува от начинанието на Рудолфо.
Несъмнено. Нямаше да се учуди изобщо, ако вече я очакваше птица, окуражаваща съюза й с горянския крал, за да задържи клана Ли Там близо до малкото останало знание в Новия свят.
Не беше сигурна, че има каквото и да е против подобно развитие.
>> Неб
Когато го призоваха, Неб реши да се възползва от възможността да види срещу какво точно е изправен. Докато надзорникът го гълчеше, той броеше стражите и стъпките на предполагаемия маршрут към убийството.
Охраната на Сетберт беше силна, особено след вчерашното поражение от Скитащата армия. Бяха удвоили контингента от почетни стражи около надзорника и скърцащия му дървен трон. А и със сигурност имаше съгледвачи, макар Неб да не можеше да ги види.
Съмняваше се, че би оцелял след атентата, без значение дали щеше да е омагьосан. Дори не беше сигурен, че ще успее. Надзорникът беше три пъти по-едър, а Неб разполагаше само с гнева си. С изключение на няколко ступвания с другарите му в сиропиталището, той никога не беше вдигал юмрук, камо ли нож.
Отново си припомни думите на жената. „Сетберт унищожи Уиндвир.“ Почувства как гневът му се надига и призова образа на брат Хебда, прегърнал го през раменете на пейката в парка. Припомни си, че това няма да се случи отново заради този човек, заради стореното от него.
Неб трябваше да го направи, дори да му струваше живота. Не можеше да мисли за нищо друго.
Чу вик и вдигна поглед.
Към него тичаше възрастен човек и викаше непознато име.
— Дел, слава богу, най-сетне те открих! — Изглеждаше му бегло познат, но Неб не можеше да се сети откъде.
Беше едър — не чак като Сетберт, но с могъщо телосложение и широки рамене. Сигурно наближаваше седемдесетте, но се движеше като много по-млад. Имаше дълга и рошава бяла брада, а под сламената шапка стърчаха бели кичури. Около очите му имаше бръчки от смях. Преди Неб да успее да реагира, мъжът го прегърна и го повдигна с масивните си ръце. След това го пусна и го изгледа строго.
— Казах ти да ме изчакаш!
Неб го изгледа объркано. Не знаеше какво да стори или каже.
Сетберт прочисти гърлото си.
— Познаваш ли това момче?
Старецът вдигна изненадано очи и се обърна.
— Ама, естествено. Искрено се извинявам за прекъсването, милорд… загубих си ума от облекчение.