Когато излязоха от шатрата, той усети как натискът върху раменете му се променя и осъзна, че възрастният човек всъщност му говори през цялото време. Пръстите му се движеха леко и предаваха съобщение по рамото му. Разбира се, Неб нямаше представа какво значи. Едва тази година бе започнал обучението си по невербални комуникации. Ако училището не беше унищожено, до края на обучението си щеше да е поне компетентен.
Щом се отдалечиха, Петрос се наведе към ухото му.
— Току-що те спасих от много глупава постъпка.
Неб внезапно осъзна къде е виждал лицето му преди. Със сигурност човекът бе по-възрастен и едър… и облечен доста по-различно. Но имаше поразителна прилика с един портрет, покрай който Неб бе минавал хиляди пъти. В коридора на западното крило на Великата библиотека, където от стените гледаха бившите папи с угрижени и намусени лица. Предпоследната картина, която висеше до портрета на Интроспект, показваше единственото лице, на което бе изписана макар и лека усмивка.
Петронус.
Но това бе невъзможно.
Човекът бе мъртъв от повече от трийсет години.
> 9.
>> Рудолфо
Рудолфо изкара деня с капитаните си, насочваше разузнавателни удари срещу предните лагери на ентролузианците. В първата битка надзорникът бе изгубил шестима млади офицери, един опитен старши сержант и множество пехотинци. Освен това се бяха справили и с половин отряд от елитните съгледвачи. Може би и повече, но не можеше да се каже, преди действието на магиите им да отминеше.
Добре като за първо сражение. Тази сутрин бе получил птица от клана Ли Там. Желязната армада на Влад Ли Там бе потеглила към делтата, за да блокира устието на трите реки. Армадата беше малка, но можеше да се справи с флота на градовете-държави с лекота. Андрофрансините се бяха погрижили за това, защото не искаха банката, която обслужваше значителна част от средствата им, да бъде незащитена. Единствено корабостроителите на Ли Там можеха да произвеждат метални кораби с помощта на спецификациите, които андрофрансините бяха изровили от руините на Стария свят.
Намесата на клана Ли Там бе само старт, нищо повече. Рудолфо знаеше, че Изумруденият бряг не разполага с излишна пехота или кавалерия. Те щяха да запазят наличните си сили, защото бяха наясно, че армиите на градовете-държави не се ограничават само до трите бригади, потеглили на север към Уиндвир.
Но армадата щеше да е от помощ. А щом мълвата се разпространеше, щяха да се присъединят и други. Рудолфо не можеше да си представи някоя от нациите да подкрепи ентролузианците. Вече беше изпратил дузина птици до различни владетели, употребявайки фрази като „опустошението на Уиндвир“ и „Тази проява на ентролузианската агресия“. Дори тези, които мразеха андрофрансините — а те не бяха малко, — нямаше да намерят общ език с човека, унищожил цялото познание, съхранявано в града. Повечето, които презираха древния орден, го правеха от завист. Рудолфо не се съмняваше, че и те биха избили андрофрансините, без да се поколебаят. Но никога нямаше да навредят на библиотеката.
От две хиляди години андрофрансините събираха знания, изкопани от пепелищата на Стария свят. Чудесата, които се бяха осмелили да споделят със света, тези внимателно отпуснати късчета, бяха наистина невероятни. Кой знае какви други неща съхраняваха, смятайки, че светът не е подготвен за тях? Какви ли чудеса пазеха още, чакайки човечеството да излезе от детството си, след като предишното му съзряване бе пометено от Третия катаклизъм, познат като Епохата на смеещата се лудост?
За момент се замисли за Исаак, този невероятен механичен човек, който яздеше на север, маскиран с андрофрансинско расо. Още от начало бе изпитал симпатия към него въпреки подозренията, които таеше. У него имаше невинност, каквато Рудолфо понякога мечтаеше да открие у себе си. С това, което се съхраняваше в главата на мехослугата, както и на останалите, той се надяваше да успее да възстанови поне част от библиотеката.
Решението не беше трудно.
Грегорик го сръга.
— Идват, генерале.
Рудолфо погледна. Надолу по хълма тревата се извиваше назад сякаш нещо — или множество неща — се движеше в посока към тях. От мястото се извиси кафява птица и той се усмихна.
— Чудесно. Отблъснали са още един пост.
— Добро начало — каза Грегорик.