Рудолфо го изгледа. Бяха отраснали заедно, Грегорик бе малко по-голям. Баща му беше първи капитан на горянските съгледвачи, на служба при бащата на Рудолфо. По-късно, след смъртта на владетеля, когато пелерината на Деветте горски дома се озова на дванайсетгодишните рамене на Рудолфо, той бе издигнал бащата на Грегорик до генерал. Това бе първото му управническо решение. Знаеше, че въпреки отдалечеността на заобиколените от прерии гори, светът щеше да търси прояви на слабост у младия владетел.
Грегорик бе наследил баща си като първи капитан и водеше съгледвачите безупречно. За разлика от Рудолфо успяваше да поспи дори сред най-тежките кризи. Мъжът прокара ръка по късата си черна коса.
— Много добро начало — съгласи се Рудолфо. — Ще стане по-трудно, щом се включат по-тежковъоръжените им части. Сетберт винаги е бил твърде самоуверен. Смятам, че той се справи по-зле, отколкото си мисли. А ние май се представихме по-добре, отколкото очакваше Лисиас, като съдя по вчерашната реакция.
Надолу по хълма се разнесе тихо подсвирване и Грегорик отвърна. Тревата се разклати и на поляната се появи отряд от горянски съгледвачи.
— Капитане, генерале! — чу се глас отблизо.
— Какво научихте? — попита Грегорик.
— Имаме ново потвърждение, че са само три бригади. Освен това разбрахме, че държат оцелял, момче. Само това.
— Чудесна работа — похвали ги Грегорик. — Премахнете магиите, хапнете и поспете.
— Слушам! — отговори командирът. — Чухте капитана!
Рудолфо изчака да се отдалечат.
— Оцелял! Това е ново.
Грегорик кимна.
— Сетберт има още седем бригади. Ето това ме притеснява.
— Освен това не е включил пълния си потенциал.
— Съвсем скоро ще му се наложи. — Грегорик погледна надолу по склона. Рудолфо проследи погледа му и видя нова вълна по високата трева, издаваща движение.
Този път излетя бяла птица и двамата извадиха мечовете си. Пехотата по периметъра също видя птицата и се приготви. Рудолфо изгледа командира на стрелците и мъжът му кимна.
Грегорик тръгна надолу по склона и Рудолфо го последва. В подножието на хълма се спряха и зачакаха приближаването на отряда.
— Точно зад нас са! — изсъска командирът на съгледвачите и се плъзна покрай Грегорик.
Наистина. Само че това не бяха вчерашните омагьосани съгледвачи, с които се бяха справили с лекота. Тези бяха по-корави. Рудолфо усети раздираща болка отстрани и осъзна, че нечий нож го е порязал, докато вдигаше меча си.
Грегорик се смъкна на едно коляно, от бедрото му потече кръв.
Никой не се развика. Не искаха противникът да разбере кой е ранен. Горянските съгледвачи, както тези, които току-що се бяха върнали, така и резервите, заделени за точно такива случаи, постепенно избутаха бойците на делтата отвън дърветата. Рудолфо успя да рани един противник, но остана назад, щом собствените му хора взеха превес.
Щом боят се пренесе нататък, се появиха санитари и отнесоха Грегорик на бегом до върха на хълма. Рудолфо ги последва по-бавно.
Щом се върна в лагера, той отпи от охладеното крушово вино и хапна малко портокал и топли, сладки хлебчета. Облегна се на възглавниците и препрочете съобщението от Влад Ли Там.
„Родството ми с Уиндвир е вече твое.“ Съобщението беше кратко, но последните думи го заплениха. Той се подсмихна.
— Впечатляваща жена — произнесе Рудолфо на глас. Беше казала на баща си за трите му жеста. С други думи, бе го признала публично, пред баща си. Ако играеха на „войната на кралицата“, тя щеше да е отместила застрашената си кула, заплашвайки на свой ред неговия паладин.
Разбира се, баща й бе отговорил със същата деликатност. Символът, който Влад Ли Там беше избрал за родство, бе остарял и почти не се употребяваше.
Той олицетворяваше обединението на домовете чрез стратегически брак.
Наистина забележителна жена!
>> Джин Ли Там
Покоите на Джин Ли Там в седмото горско имение бяха доста по-прости от тези в двореца на надзорника, но това не я впечатли. Апартаментът се намираше на третия етаж и разполагаше с широка двукрила врата. Дрешниците бяха заредени с одежди с нейния размер. Тя се изкъпа, облече лятно облекло и слезе в трапезарията.
Исаак не ядеше, но я очакваше там. Не беше на масата, а на един стол за прислугата, до стената.
Джин посочи към празно място на масата.
— Исаак, моля те, присъедини се към мен.
— Благодаря, милейди. — Той закуцука към празния стол.
Тя забеляза, че си е облякъл чисто расо, и се усмихна.