— Защо още носиш маскировка?
Исаак приглади расото с металните си ръце.
— Не знам. Струва ми се правилно.
Качулката му беше спусната на гърба, така че явно не се криеше. Дали имаше нещо друго?
— Покоите устройват ли те?
Той кимна.
— Да, лейди Там.
Вратата към кухнята се отвори и оттам нахлу миризма на пресен хляб и сърнешко задушено. Появи се една прислужница, понесла димящ поднос. Тя го постави пред Джин Ли Там и се оттегли.
Джин се подвоуми между задушеното и хляба. Накрая избра второто и си отчупи един къшей.
— Кога ще започнеш работа?
Исаак избръмча и от гърба му изригна малко пара.
— Довечера ще сравня записките си за работата на мехослугите. Занимавах се с тях миналата година. Така ще видя с какво точно разполагаме. Понякога изтриват и подменят пластините ни, но рядко.
Тя кимна и натопи лъжицата в задушеното. Подуши пресните лукчета, морковите и подправките, и устата й се изпълни със слюнка.
— Колко време ще ти отнеме?
— Две седмици, пет дена, четири часа и осем минути — отвърна той.
— И след това ще преизчислиш сметките си? — Джин отпи от леденото ябълково вино.
— Да. — Откъм гората полъхна ветрец, носещ миризмата на зеленина и пушек. Светлината на свещта се отразяваше в металното му лице. — След това ще отида при последните андрофрансини и ще помоля за помощ.
Вратата се отвори и се появи стюардът.
— Лейди Там, току-що пристигна птица от баща ви. Сега ли да я донеса, или като приключите.
Тя попи устата си със салфетка.
— Сега, моля.
Мъжът й подаде малък свитък и тя го разгъна, насочвайки го към светлината.
Явното съобщение беше просто и незабележително. „Радвам се, че си добре.“ Разбира се, под него имаше тройно кодирано по-дълго съобщение. „Одобрявам избора ти, помогни за възстановяването на библиотеката.“ Точката, която бе сложена над буквата „а“, показваше, че Влад Ли Там смята четирийсет и втората си дъщеря за сгодена според правилата на родството.
Тя погледна към Исаак и отново към бележката в ръцете си. Това не беше съвсем неочаквано, но сякаш се случваше по-бързо от планираното. Определено потвърждаваше подозренията й, че баща й е бил замесен в плановете на Рудолфо да възстанови библиотеката. Погледна отново към металния човек и се зачуди какво ли ги очаква през следващите месеци. Замисли се за новия си годеник и се запита какво ли очаква и двама им с Рудолфо.
Когато заговори, можеше да има предвид и единия, и другия случай.
— Трябва да обсъдим стратегията.
>> Неб
Неб не можеше да не се взира в стареца, докато каруцата трополеше на юг към Кендрик. Преди да тръгнат, възрастният мъж направи цяло представление, докато запрягаше конете и привързваше своя към задната ритла на каруцата.
— Радвам се, че не си я загубил, Дел — каза той и му намигна.
Очите на стареца светнаха, щом зърна инструментите вътре.
Стражите ги ескортираха до южния край на лагера и той им благодари сърдечно. Щом се загубиха от погледа, побърза да се наведе към Неб.
— Още не сме се измъкнали, момче. Съгледвачите ще ни следят през целия път.
Неб кимна.
Продължиха мълчаливо и спряха само да хапнат набързо от клисавия хляб и твърдото сирене в дисагите на стареца. Неб се облегна на колелото на каруцата и се протегна. В сенчестата гора край пътя се чуваше чуруликане на птички. Едно кралско рибарче се гмурна и след малко излезе от бавно течащата река с рибка в клюна си.
Неб не можеше да проговори, за да попита дали старецът е този, за когото го смята. Освен това не знаеше дали е разумно, при положение че наблизо имаше ентролузиански съгледвачи. Щом Сетберт мразеше толкова андрофрансините, че да ги смаже под ботуша си като змия, едва ли хранеше любов и към бившия папа.
Неб не беше сигурен, че напускането на лагера е най-добрият му избор, но старецът не му бе дал друга възможност. Може би го беше видял как оценява мерките за сигурност. Зачуди се дали наистина е било толкова очевидно.
Ако старецът го бе забелязал, същото може би важеше и за другите. Може би Неб му дължеше живота си. А може би бе пропуснал единствения си шанс да отмъсти на безумеца, който бе погубил баща му и бе отнел от света светлината на андрофрансините.
Сега яздеха на юг с каруца, пълна със запаси за Гамет Диг, далеч на югоизток в Изпепелената пустош. Въпросите го измъчваха и дразнеха, чувстваше се затворен в клетка.
Отново погледна към възрастния мъж. Той ровичкаше в една от торбите на брат Хебда сякаш беше негова. Неб скочи на крака разгневен, но не бе сигурен какво да направи.