— Не е нужно да ми казваш, синко.
Момчето бръкна в пазвата си и извади една торбичка. Петронус я разпозна мигновено и се подсмихна.
— Хитро. Но само това нямаше да те спаси, дори да беше успял да убиеш злия негодник.
Докато го казваше, осъзна, че момчето изобщо не се интересуваше дали би се спасило. Коравият поглед и изражението му показваха ясно, че на драго сърце щеше да размени живота си за този на побъркания надзорник.
— Чуй ме добре — каза Петронус — Отнемането на живот, дори на човек като Сетберт, ограбва душата ти. Съгласен съм, че заслужава смърт за стореното. Дори хиляда смърти няма да са достатъчни. Но андрофрансините не убиват. — Освен ако не си папа. Освен ако не заповядаш простичко на най-стария си капитан от Сивата гвардия и затвориш очи, преструвайки се, че между твоите думи и делата на другите няма връзка.
Отново усети дръпване и погледна надолу.
„Аз не съм андрофрансин.“
— Предполагам, че не си. Но някой ден може да станеш. А призраците на миналото обитават горите на бъдещето.
Момчето се замисли и написа още нещо. Петронус го прочете.
— Какво сега ли? Не знам. Ще потърся къде да те оставя в Кендрик. Идвам тук само за да събера хора и се връщам в Уиндвир.
Момчето го изгледа въпросително и Петронус усети как челюстта му се свива.
— Трябва да погреба града — каза тихо той.
Младежът надраска още нещо и Петронус се учуди, като видя, че този път не е въпрос.
„Знам кой си, отче!“ Разкривените черни букви се открояваха на сивата хартия. Петронус погледна думите, без да каже нищо, знаеше, че мълчанието е достатъчен отговор.
>> Неб
На другия ден Неб гледаше как работи Петронус. Той първо спря в кръчмата да поговори с дървосекачите на закуска. След това тръгна по улиците, заговаряше жените и спря на оживения площад. Широката площ бе осеяна с шатрите на пътници, тръгнали към Уиндвир, които чакаха шокът да премине и да намерят нова посока. Все още чакаха.
Петронус поговори тихо с кмета, докато Неб го чакаше настрани. В началото мъжът се раздразни и се опита да избута стареца. След това започна да кима с намръщено изражение. Накрая явно склони, защото, щом се разделиха, тръгна да свиква извънредно събрание на съвета.
Лесно се виждаше как този човек е станал най-младият папа на ордена. Неб помнеше уроците си. Петронус не беше представен обширно в „Делата на апостолите на П'Андро Уим“, но все пак имаше достатъчно данни. Той беше най-младият. Беше убит. Силен крал и папа. И макар че това не се споменаваше в книгата, Неб бе чувал по-старите да казват: „Езикът му е сребърен като на папа Петронус.“ Беше се бе превърнало в нарицателен израз за поколения. Сега Неб се убеждаваше във верността му със собствените си очи.
Кметът изпрати ездачи до фермите и призова всеки, който има желание, да се отзове. Когато пратениците потеглиха, Петронус изпрати птици до залива Калдус и до още две селища, за които Неб не беше чувал, а и не успя да види имената на получателите. Накрая написа дълго съобщение на език, който според познанията на Неб се говореше в Изумрудения бряг. Накрая избра най-силната и бърза птица и шепна продължително в ухото й, преди да я пусне в небето.
Когато свърши, Петронус заведе Неб в странноприемницата и двамата се натъпкаха с пържен хляб и задушен сом.
Неб отопи остатъците в купата си с последния залък и се усмихна на стареца.
Петронус му отвърна.
— Добра работа, като за един ден.
Неб кимна. Така беше. Самият той не беше свършил кой знае какво, но бе научил неща, които нямаше как да види в сиропиталището. Гледаше как работи този човек, как изгражда доверие на едно място и предизвиква подозрения другаде, спечелва усмивка тук и кимване там. Никога не беше виждал нещо подобно и това го впечатли силно. Внезапно се присети отново за миналото.
— Но аз не знам какъв искам да бъда — каза той на баща си при едно от посещенията му.
Брат Хебда се усмихна.
— Не бъди това, което правиш. — Неб изучаваше франсинските учения и винаги се радваше, когато ги виждаше в реалния живот. — Да бъдеш и да правиш са различни неща.
— Но нима това, което върша, не определя това, което съм?
Баща му се усмихна още по-широко.
— Понякога. Но това, което правиш, може да се променя спрямо ситуацията. Добрият човек може ли да убие?
Неб поклати глава.
— Но сивите гвардейци убиват… те добри ли са?
Неб се замисли.
— Мисля, че да. Защото го правят, за да защитят светлината.