Брат Хебда кимна.
— Така е. Представи си, че им наредят да убият някой еретик, но човекът просто е враг на някой злобен ненормалник. Нима сивите гвардейци ще бъдат определени спрямо делата им?
Неб се засмя.
— Казах само, че не знам какъв искам да стана, като порасна.
Брат Хебда също се засмя.
— А, това е лесно.
— Наистина ли?
Баща му кимна и се наклони напред.
— Гледай за хора, които те оставят с отворена уста. Изучавай ги, виж какво обичат и от какво се боят. Изкопай съкровищата от душите им и ги извади на светло. — Той се наведе още повече и Неб усети миризмата на вино в дъха му. — След това бъди като тях.
Помнеше, че в онзи момент искаше да бъде като брат Хебда. Още същата зима бе подал първата си молба да бъде изпратен на експедиция в Изпепелената пустош, ако може като ученик на Хебда Гарл.
Сега, след като цял ден бе наблюдавал Петронус, или Петрос, вече имаше нов обект за подражание.
След вечеря се отправиха към събранието. Тълпата не беше голяма. Не всички бяха дошли. Но все пак имаше достатъчно. Събраха се на площада, покрай шатрите и каруците, близо до отворените врати на странноприемницата. Стояха около едно преобърнато корито. Старецът се покатери на него, преметнал лопата през гърба си.
Неб гледаше отстрани. Кметът, който преди изглеждаше изцяло съгласен, сега беше изнервен и нямаше търпение да заговори. Неб се зачуди какво ли се е променило.
— Ще бъда кратък — поде Петронус, преди кметът да успее да го представи. Той свали лопата от рамото си и посочи на север. — Всички знаете какво стана с Уиндвир. В момента е поле от пепел и кости. — Тълпата се разшумя леко. — Ние всички сме деца на Новия свят и всички имаме родство помежду си. Знаем, че това е вярно. — Петронус изчака хората да кимнат и да промълвят по нещо. — Аз не съм човек, който ще остави родствениците си непогребани.
Старецът продължи да говори около петнайсет минути, като изложи план, който смая Неб с простотата си.
— Тези, които могат, ще дойдат да помогнат. — Щяха да работят на смени от по седмица. От всеки трима двама оставаха да се грижат за фермите си и за тази на отсъстващия. Жените щяха да работят на подобни смени. Тези, които нямаше къде другаде да отидат, щяха да тръгнат на сутринта с Петронус и Неб.
— Ами заплащане? — попита някой.
Неб зяпна при отговора на Петронус.
— Тези, които имат нужда, ще го получат. Останалите ще работят от добро сърце.
Петронус скочи от коритото и намигна на младежа.
— Как се справих?
Неб кимна. Искаше му се да може да говори. След това чу друг, силен глас и се обърна. Кметът се беше покатерил на коритото и размахваше някаква хартия във въздуха.
— И аз трябва да ви кажа нещо. Макар че не бих искал да противореча на красноречивия ни гост.
Кметът изчака тълпата да се укроти.
— Днес научих, че в папския летен дворец епископ Орив е провъзгласен за папа на андрофрансинския орден и крал на Уиндвир. Негово светейшество заповядва всички андрофрансински ресурси и служители да се съберат при него, за да се хвърли светлина над тази огромна трагедия. Освен това изпраща указ за отлъчване на Деветте горски дома и свещено запечатване.
Неб затаи дъх. Отлъчването беше практика от Стария свят, пренесена благодарение на мъдростта на П'Андро Уим. Тя прекъсваше всякакво родство и обявяваше потърпевшия за враг на светлината. Беше използвана само няколко пъти, и то като инструмент за налагане на волята на папата. Но по време на ересите се ползваше и като претекст за обявяване на война.
Запечатването бе излязло от употреба преди повече от хиляда години. Преди това, веднъж на седем години, папата обявявал Уиндвир за затворен за света в продължение на цяла година. Тази мярка била използвана два пъти по време на схизми. Една година в изолация можеше да потуши много спорове. Налагало се от Сивата гвардия. В началото нарушителите се убивали, а в по-късните периоди само се наказвали с изгонване.
Значението на тези документи беше очевидно за Петронус.
— В летния дворец има сиви гвардейци — промърмори тихо той. — Но не много. Няма да са достатъчно, за да приложат тази заповед.
Кметът продължи.
— Заради родството си с Уиндвир лорд Сетберт, надзорник на ентролузианските градове-държави, се е съгласил да помогне за изпълнението на запечатването. Негово светейшество папата призовава всички градове в близост до Уиндвир да се подчинят и да окажат съдействие.
Неб огледа тълпата за реакции. Погледна и Петронус. Лицето на стареца беше неразгадаемо. Кметът се смъкна от коритото, а никой не помръдваше.