Накрая някой заговори и Неб се изненада. Това беше неговият глас, ясен и отчетлив.
— Аз не съм човек, който ще остави родствениците си непогребани — обяви той.
И когато го каза, нямаше как да не мисли за брат Хебда.
>> Рудолфо
Рудолфо стоеше сам в сянката на една ела и размишляваше. По ръкава и ботуша му имаше кръв, но тя не бе негова. Беше убил един омагьосан сапьор предната вечер, когато пробиха периметъра. Хората му бяха притиснати, но удържаха. Беше загубил трима съгледвачи за една нощ — трима.
Грегорик се доближи и приседна.
— Генерал Рудолфо.
Рудолфо кимна.
— Грегорик. Какво мислиш?
Капитанът поклати глава.
— Не знам.
Птицата бе пристигнала преди два часа и донесла вести за новия папа и указа за отлъчване. Рудолфо незабавно бе изпратил съобщения до Ли Там и седмото си горско имение. Когато приключи, началникът на разузнаването му донесе още лоши вести.
— Научихме, че още две бригади с пехота са тръгнали насам от делтата. Пилос и Тюрам също изпращат контингенти.
Затова Рудолфо се измъкна от лагера и отиде в гората, за да помисли. Разбира се, знаеше, че Грегорик, все още омагьосан от сутрешния патрул, го следва от разстояние. След като бе изчакал достатъчно, капитанът бе постъпил както винаги — бе седнал до приятеля си.
Рудолфо въздъхна.
— Мисля, че трябва да се изтеглим и да обмислим нова стратегия. Този нов папа размести фигурите на дъската.
— Аха — съгласи се Грегорик. — Все още имаме време. Няколко дена. Ще сторим каквото можем и после ще разделим армията.
Рудолфо кимна.
— А аз трябва да отида на друго място.
Утре Рудолфо щеше да тръгне с личния си отряд съгледвачи към летния папски дворец, за да преговаря с новия папа. Скитащата армия щеше да се изтегли към горите и да чака генералът да я призове отново.
За първи път от седмица Рудолфо се зачуди дали ще успее да постигне победа.
> 11.
>> Джин Ли Там
Коридорите на седмото горско имение бяха дълги и широки, с дървени подове и ламперия, украсени с дебели копринени килими и портрети в рамки. По време на краткия си престой Джин Ли Там бе разгледала, доколкото можа, къщата и откри съвсем малко заключени стаи в четириетажната постройка. Повечето помещения бяха обширни, включително тези на прислугата, и бяха снабдени с течаща вода, загрявана в котел и движеща се по медни тръби. Още един дар от андрофрансините.
Обиколи по-голяма част от имението още през първия ден. Но този път се насочи към етажа, който бе избегнала в началото. Качи се по широкото стълбище направо на четвъртия етаж.
Там, в края на късия коридор, се намираха двойните врати на семейните покои.
Огледа стаите на децата. Имаше много, повечето празни, с изключение на една. Стая на малко момче с разпилени играчки и малък сребърен меч, висящ над леглото. На стола лежеше размотан тюрбан, а изпод леглото се подаваше малък ботуш.
Стаята беше почистена старателно, но очевидно никой не я ползваше от много време.
Една тъмна, незаключена врата бележеше покоите на Рудолфо. Апартамент, свързан със съседния чрез баня. Тя също беше впечатляваща. Миришеше на лавандула и в центъра имаше голям, кръгъл мраморен басейн. На тавана бе монтиран златен душ, от който висяха шнурове със златисти пискюли, за да може къпещите се да го пускат.
Джин прекоси стаята, докосвайки ръба на басейна. Мраморът беше студен.
От другата страна имаше подобен апартамент, но с по-меки цветове. Ако волята на баща й си останеше същата, въпреки папския указ, не след дълго тя щеше да се пренесе тук от покоите за гости като булка на Рудолфо.
Винаги бе знаела, че един ден по волята на баща си ще бъде свободна да си търси партньор — дали по любов, или по сметка, или щеше да се омъжи стратегически, за да осигури интересите на клана Ли Там. Някои от сестрите й бяха избрали да останат вкъщи. Ако зависеше от нея, тя нямаше нито да се омъжи, нито да остане. Вместо това мечтаеше да посети местата, които иска, а не тези, на които я изпращаше баща й.
Посегна и докосна дебелия юрган, сгънат в края на огромното легло.
Определено това бе едно от местата, които искаше да посети. Древните горски островчета сред Прерийното море и техните крале — обвързани с миналото си и с наследството на Ксум И'Зир. За това свидетелстваха мъчителите и изкупителната им работа. Все пак предците на Рудолфо бяха смесили ритуала на черната кръвна магия с мистичните учения на Т'Ерис Уим, по-малкия брат на П'Андро, който за известно време бе ръководил сектата, преди франсинското движение да я възприеме като своя основа.