Земята потрепери и той видя как градът се разклати, докато пищенето нарастваше. Птиците се разлетяха, точки в кафяво, бяло и черно, които едва се различаваха от пушека и частиците, понесени от внезапния вятър.
Кулите рухваха, а покривите се сриваха. Стените се предадоха и се срутиха навътре. Разразиха се пожари — калейдоскоп от цветове, — които първо само облизваха, а после взеха да разкъсват. Неб гледаше как дребните, облечени с раса фигури избухват в пламъци. Сред пепелищата се движеха тъмни сенки, опустошаващи всичко, което се изпречеше на пътя им. Виждаше как горящите моряци се хвърлят в реката, с надеждата да се спасят. Но и корабите, и моряците продължаваха да горят в зеленикаво и бяло, докато потъваха към дъното. Чуваше се звук на пукащи се камъни и вряща вода. Миришеше на нагорещени скали и овъглено месо. Болката от опустошението на Уиндвир не подмина и неговото тяло. Неб пищеше, когато усещаше как сърцето на един се пръска, а тялото на друг експлодира.
Светът ръмжеше, от небето се сипеха гръмотевици и огън, а град Уиндвир пищеше и гореше. Някаква невидима сила държеше Неб на мястото му и той крещеше със своя град. Очите и устата му бяха широко отворени, а дробовете се съпротивляваха яростно на нажежения въздух.
Една птица излетя от черния облак и се стрелна покрай главата на Неб към гората зад гърба му. За кратък миг му се стори, че е направена от злато.
След часове, когато бяха останали само бушуващи пламъци, Неб падна на колене и зарида в прахоляка. Кулата от пепел и пушек бе затъмнила слънцето. Миризмата на смърт изпълваше ноздрите му. Той плака, докато сълзите му не пресъхнаха, и после легна, треперейки, а очите му се отваряха и затваряха към опустошението под него.
Накрая Неб се надигна и затвори очи. Започна да цитира Евангелието на П'Андро Уим, създател на андрофрансинския орден, докато медитираше над глупостта, която тежеше на сърцето му.
Глупост, която бе причинила смъртта на баща му.
> 2.
>> Джин Ли Там
Джин Ли Там гледаше как тревите и папратите се превиват, докато омагьосаните съгледвачи на Сетберт пристигаха и напускаха скрития им лагер. Баща й я бе обучил добре, така че можеше да забележи очертанията им, когато минаваха под редките слънчеви лъчи, които се процеждаха през короните на дърветата. В сенките те изглеждаха като призраци — тихи и прозрачни. Джин стоеше в края на лагера и наблюдаваше.
Сетберт ги бе спрял на няколко левги преди Уиндвир. Беше продължил напред със съгледвачите и щаба. На тръгване трепереше и се гневеше, но се бе върнал с широка усмивка. Джин Ли Там забеляза, че той е единственият доволен, когато се завърнаха. Останалите бяха бледи и потресени, може би дори ужасени. След това успя да долови част от разговора им.
— Нямаше да се съглася, ако знаех, че ще причини такова опустошение — каза един от генералите.
Сетберт сви рамене.
— Знаеше, че е възможно. Сучеше от същата цица, като всички нас. П'Андро Уим и Ксум И'Зир, Епохата на смеещата се лудост и останалото прокиснало андрофрансинско мляко. Знаеш историите, Уордин. Подобна възможност съществуваше.
— Библиотеката е унищожена, Сетберт.
— Не е задължително — намеси се нов глас. Това беше андрофрансинът, който ги бе срещнал предния ден. Чирак на някого от библиотекарите. Джин Ли Там го бе виждала и преди, в двореца. Той бе доставил металния човек на Сетберт и ги посещаваше понякога, за да го научи на нови номера. Мъжът продължи да говори. — Мехослугите имат дълга памет. Като ги съберем, ще ни помогнат да възстановим част от библиотеката.
— Възможно е — отвърна незаинтересовано Сетберт. — Но си мисля, че те може да имат по-стратегическо приложение.
— Нямаш предвид… — сепна се генералът.
Сетберт зърна стоящата отстрани Джин Ли Там и вдигна ръка.
— А, прекрасната ми любима чака нетърпеливо завръщането ми.
Тя се измъкна от сенките и направи реверанс.
— Милорд.
— Трябваше да го видиш, любима. — Очите на Сетберт блестяха с възторжен детски поглед. — Просто зашеметяващо.
Тя усети как стомахът й се сви.
— Сигурна съм, че е била впечатляваща гледка.
Сетберт се усмихна.
— Всичко, на което се надявах. И повече дори. — Той се огледа наоколо, сякаш внезапно си спомни за хората си, и се обърна към тях. — Ще говорим после. — Изчака ги да се отдалечат и се завъртя към Джин. — Утре ще организираме официален пир — каза й тихо. — Научих, че Рудолфо и Скитащата армия ще пристигнат преди обяд. — Очите му се присвиха. — Очаквам да си ослепителна.