Рейлънд мълчеше. Може би с пистолет можеше да разколебае този властен и самоуверен човек, но човешките аргументи бяха безсилни. Оставаше да се съгласи.
— Не съм го забравял. И няма да го забравя — каза Стив, довършвайки на ум: „поне докато имам железен нашийник“.
— Безпокои те обръча — неочаквано тихо проговори Планиращият, сякаш прочел мислите на Рейлънд, което не беше чак толкова трудно. — Но всички ние носим своите нашийници, синко. Всички ние — от мен до отхвърлените, чакащи реда си в банките за органи — трябва да се отчитаме пред Машината за всеки час, за всеки преживян ден. Всеки влачи невидимите окови на Машината. Но те са неосезаеми, и аз съм съгласен, че не е същото като железните нашийници, синко.
Рейлънд неволно се усмихна. В този човек, освен способността да заповяда и управлява, имаше и обаяние. И такова, че действуваше дори на един Опасен.
Планиращият продължи:
— Ако предпочиташ тези окови, то мисля, че можеш да избавиш врата си от железния обръч.
— Да се избавя от нашийника ли, сър? — Рейлънд не вярваше на ушите си.
Планиращият кимна величествено. После натисна някакво копче и креслото леко се наклони назад. Ястребът размаха крила и излетя, а от облегалката излезе мека възглавница, която удобно обхвана главата на седящия мъж.
Субметрото навлезе в режим на спиране. Дори през звукоизолираните стени се чуваше слабо жужене, свидетелствуващо за силите, тласкащи вагона през невидимото електростатично поле. Жуженето се предизвикваше не от триене, а от неравномерните колебания на генераторите, тласкащи вагона. Рейлънд усети, че теглото му започва да се увеличава.
— Всички по един или друг начин сме свързани с Плана — отново проговори Планиращият. — Трябва да намеря начин да те обвържа с Плана завинаги. Или ти самият да откриеш такъв начин. Тогава нашийникът ще стане излишен.
— Може би моята работа е доказателство за лоялността ми? — отчаяно възкликна Рейлънд.
— А може би не — подразни го Планиращият, като поклати глава. — Не е важно какво си направил, а какво ще правиш от тук нататък. Твоята работа може и да е била талантлива, но излизаше от рамките на Плана. Запомни това. Запомни го завинаги. Планиращата Машина ще ти постави задача. Ако я изпълниш…
Той тежко въздъхна, без да довърши.
Рейлънд също дишаше тежко. Тялото му се превърна в оловна тежест. Субметрото се носеше все по-далеч от разтопеното земно ядро през тунел от втечнени скали. Само силовите полета държаха тунела отворен и не позволяваха на стените да се съединят. Вертикалната скорост бързо нарасна до 150 мили в час.
Може би, ако успее да поговори с Планиращия, Рейлънд щеше да разбере тайната на трите дни, които му се губеха. Но тялото не желаеше да се напряга. дори гласът на Планиращия стана дрезгав, независимо от антиускорителното платно.
— Свободен си, Рейлънд — бавно проговори той. — Или искаш да разбереш в какво се състои задачата?
Стив въздъхна. Очите му бяха устремени към мъжа в креслото с ням въпрос.
— Машината счита, че ще се справиш. Впрочем — дълбокомислено забеляза Планиращият, — всеки от нас си има роля и аз не съм длъжен да разбирам всичко, което Машината говори. Затова ти цитирам заповедта дословно. Твоята задача е да изобретиш нереактивна тяга.
Рейлънд се хвана за края на масата, за да не падне.
— Не… нереактивна тяга?
Планиращият беше видимо доволен.
— Явно и в твоите задължения не влиза разбирането на думите на Машината. Въпреки това, тя изисква точно това.
— Имате предвид… става дума за нереактивна двигателна система, така ли?
— Да.
— А знаете ли, че вашите специалисти по разпитите три години се опитваха да изстискат от мен тайната на нереактивния двигател? Не знам защо, но те бяха сигурни, че зная начин да го построя.
— Това ми е известно — величествено кимна мъжът в креслото. — Също така ми е известно, че нищо не се получи. Но Машината е получила информация, че си конструирал такъв двигател. Възможно е да е била лъжлива. Трите изминали години направиха този двигател необходим за Плана, и още по-опасен, ако попадне във вражески ръце. Точно за това Машината иска да има нереактивна тяга на разположение. Информацията за твоите постижения и възможности й е казала, че ти си подходящ за тази работа. Не става въпрос за това, дали твоята амнезия е естествена или е предизвикана. Ако искаш да махнеш нашийника и да останеш жив, ти ще направиш нереактивен двигател, и то действащ. А сега трябва да вървиш — уморено завърши Планиращият, и направи слабо движение с ръка в посока на вратата. Ястребът размаха крила развълнувано, разсичайки въздуха.