— Превъзходен девиз! — сияещ се обади майора. — Поемете го, Вера. И не забравяйте, че днес в деветнадесет нула нула имаме съвещание.
Рейлънд, разбира се, си мислеше за заповедта на Машината, за нереактивната тяга, за теорията на равновесното състояние, за трите дни, които му се губеха, за фразата „…майор Чатърджи е упълномощен да промени статуса ви…“, за факта, че Планиращият знаеше за разговора му с Дона Криири. Но и това, което говореше компаньонката, имаше голямо значение. Той се постара да се откъсне от своите мисли и се заслуша:
— Тук ще ви хареса, Стивън — на висок глас обеща Вера и го хвана под ръка.
Тръгнаха надолу по тунел със сиви бетонени стени. Прозорци липсваха.
— Това място се нарича „Черният Кръг“ — съобщи момичето. — Странно, нали? Но ти ще свикнеш. Аз ще те науча!
„Черният Кръг“ беше щаба, от където майор Чатърджи ръководеше снабдяването и работата на персонала. Стив не намери друго обяснение за предназначението му.
— А това е „Сивият триъгълник“ — изчурулика Вера, като сочеше следващото кръстовище. — Там е разположен медицинският сектор. Проверки, изследвания, травми, а също и… — тя се ухили — изпращане в банките за органи.
Рейлънд въздъхна.
— Не се вълнувай, Стив. Можеш да се довериш на майор Чатърджи. Ти си гледай твоята работа, той ще си върши неговата. Така се работи в Група.
— Да, да, разбирам. Просто… Вече бях веднъж на крачка от банките за органи. Цели три години. Да си призная, не ми допада перспективата да попадна в месомелачката.
Компаньонката беше шокирана. Тя се закова на място и сърдито вдигна вежди.
— Месомелачка? Що за непланова дума!
— Имах предвид…
— Плановият термин е „утилизация“ — твърдо заяви тя. — Не би могъл да отречеш логиката на Машината, нали? — и без да дочака отговор, продължи: — Банките за органи са необходим стимул за дадена проблемна група. Този стимул гарантира максимална производителност на работата. Ако тази неблагонадеждна група или човек се справи със задачата, няма от какво да се страхува. Ако ли пък не успее… — компаньонката въздъхна, повдигайки очарователните си рамене. — В такъв случай благосъстоянието на Плана на Човека изисква да дадат своя дял за обществото по друг начин. Техните органи ще се употребят за подобряване здравето на по-ценните граждани. В това е Мисията на Групата!
— Благодаря — раздразнено отговори Рейлънд.
В лагера с максимална изолация зад Полярния кръг беше тежко и страшно, с тъга си помисли той, нямаше никакви удобства, но поне не му се налагаше да слуша лекции от момичета с жълто около устните.
Названията като „Черен Кръг“, „Сив триъгълник“ и други такива бяха изобретения на Службата за Безопасност. Целият комплекс се наричаше Група-център, и можеше да се намира където и да е — даже под Индийския океан.
В „Сивият триъгълник“ мина на тестовете и видя Опорто. Дребосъкът изглеждаше напълно оздравял, но малко отнесен. Помахаха си с ръце за поздрав, но не успяха да разговарят. Рейлънд се успокои, че Опорто все пак не е утилизиран.
След тази среща следваха физиологичните тестове, които избиха от главата на Стив всякакви мисли за съдбата на Опорто. Сътрудниците в „Сивият триъгълник“ измерваха функционалното състояние и коефициента на лоялност, използвайки всички методи, прилагани в лагера, дори и нови. Лаборантите прикрепиха електродите и го завързваха в креслото пред апаратурата, а разпитващите изискваха и най-малките детайли, като това какви играчки е получил Стив от майка си по случай третият си рожден ден.
Тестовете го върнаха в онези тъжни дни, когато го подлагаха на непрекъснати сеанси в „центъра за отдих“. За Рейлънд тези дни се равняваха на векове. Тогава го наказваха всеки път, а той така и не разбра смисъла на безумните въпроси, с които го засипваха. Рейлънд изтръпна целият при мисълта, че този кошмар може да се повтори. Ами ако започнат и тези да се интересуват от пироподи и тем подобни?
Но въпросите бяха стандартни и всичко се размина. Не веднъж ги бяха задавали и отговорите бяха записани в паметта на Машината. Обаче разпитът продължаваше, защото така се изискваше. Реакциите на Рейлънд се наблюдаваха веднъж при ослепителна светлина, друг път при облъчване с инфрачервени лъчи. Залпове от най-различни инжекции ту го възбуждаха, ту го успокояваха, дори го приспаха за малко, през което време стотици сонди и електроди проверяваха натоварването на вътрешните му органи.
Накрая всички анализи бяха предадени за обработка и приключиха.
Рейлънд облече чисто нови панталони и червена риза, след което го изпратиха в коридора при чакащата Вера. На устните й беше застинала лакирана усмивка, очите й сияеха от удоволствие.