— Ти премина благополучно тестовете! — възхити му се тя. — Знаех си, че всичко ще мине добре. Вече си пълноценен член на Групата. Ела, ще ти покажа стаята. Много симпатична стаичка, Стив! После… О, после имаме много работа. Мисля, че общата ни столова ще ти хареса. Ще имаш прекрасни условия за работа. От теб, а и от цялата Група очакват много, нали? Длъжни сте да оправдаете това очакване. В това е Мисията на Групата!
Потока от думи не секваше, докато тя го развеждаше по коридорите на Центъра близо един час, след което го заведе в столовата. Там нямаше никой — бяха закъснели за обяд заради медицинския преглед. Храната се оказа обичайната — стандартният порцион за служители от общ профил на категория „А“. Почти със същото го хранеха и в лагера. След обяда Вера изпълни обещанието си относно стаята.
Жилището се оказа неочаквано удобно. леглото бе необикновено меко, лавицата за книги — плътно натъпкана с всякакви справочници и таблици. Имаше и достатъчно голям шкаф за съхранение на лични вещи, каквито Рейлънд отдавна не притежаваше.
— Каква прелест само, а? — ентусиазирано възкликна Вера. — Само че трябва да побързаме, Стив. Почти стана седем часа!
Общата столова се намираше над нивото на лабиринта, наречен Група-център. Сивите й стени бяха лекомислено изпълнени с пъстри рисунки.
Рейлънд се огледа. Вътре беше светло и шумно от разговорите на толкова много хора. Двадесетина компаньонки, стандартно симпатични като Вера, танцуваха със смеещи се офицери от Технокорпуса, седяха по масите, пееха около пианото. Забързани келнерки със същата приятна външност сновяха из залата и поднасяха напитки и леки закуски. Тук бяха и новите колеги на Рейлънд, облечени в същата червена униформа. Сърцето му заби ускорено — поне още трима бяха с нашийници! И което беше най-неразбираемото — те се смееха! Единият танцуваше с висока червенокоса дама, двама играеха на карти. Като че ли железните обръчи не ги притесняваха много-много.
Стив с облекчение въздъхна. Струваше му се, че през последните три години е мечтал точно за такова място.
Зад огромният прозорец, висок над шест метра залязващото слънце заливаше с оранжева светлина древните гори. Под напора на неусетния вятър върховете на боровете се клатеха, а отсрещния склон беше покрит с вечнозелени ели и вече пожълтели дъбове.
Вера го побутна по ръката.
— Какво ти е, Стив? Да не те е страх от високото?
Той въздъхна и се върна към настоящето.
— Ами… до сега не знаех къде се намирам…
— Ти и сега не знаеш — засмя се тя. — Да вървим, ще те представя на Ръководителя на Групата.
Генерал Флаймър се оказа човек с огромни очи и тяхна униформа, поради което имаше вид на голяма самодоволна жаба.
— Така, значи, вие сте този Рейлънд — генералът сграбчи ръката на Стив, сияещ и дружелюбен. — Радвам се, че се присъединявате към нас, Стивън! — Той се пресегна усмихнат и докосна с нокът нашийника. — А тази дреболия ще я свалим за миг. Главното е да давате резултати. Ако има резултати, благонадеждността ви е обезпечена. Няма нищо по-справедливо!
Като хвана Рейлънд за свободния лакът, генералът го побутна напред.
— Искам да ви запозная с другите сътрудници — добродушно поясни Флаймър. — Ето един! Паскал! Почакай! Стивън, разрешете да ви представя…
— Вече познавам полковник Лескюри — изрече Рейлънд, разпознал офицера от Технокорпуса, който показа на него и Опорто тяхното купе във вагона на Планиращия.
Полковникът кимна. докато генералът събираше останалите членове на Групата, те се отделиха настрана.
— Не исках още тогава да ви говоря за работа, въпреки че знаех накъде ви изпращат. Вашето-о… събеседване… успешно ли беше?
Рейлънд разбираше прекрасно, че полковника можеше и да не е толкова благосклонен, ако беседата не беше удачна, но реши засега да не обръща внимание на това.
— Да — каза той. — Планиращият беше в настроение…
Полковникът го перна закачливо по бузата и намигна.
— Другата беседа, момчето ми! Какво ще кажеш за момичето, а?
Рейлънд започна да си мисли, че едва ли има гражданин на Плана, който да не знае, че близо час е говорил с Дона Криири в банята й.
— Хей! — замаха с ръка генерал Флаймър. — Вие също, Ото!
Полковник Ото Готлинг, човек с каменна физиономия и тежка стъпка, беше специалист по горивни ракетни камери. Последните двадесетина експедиции към външните планети бяха оборудвани с камери, конструирани от него.
Рейлънд успя да схване, че всеки сътрудник в Групата беше специалист в някаква област. Обаче не успя да схване какво общо има между тези раздели на науката и как се съчетават те тука. Полковник Лескюри беше специалист по биология, директор на отдела по Космическа биология на Плана. Майор Лангрън беше астрофизик. Имаше още двама математици — специалист по теорията на числата, чието име беше смътно познато на Стив, и още един, занимаващ се със стандартни цикли. може би случайно, но и двамата носеха нашийници. Третият Опасен беше химик, специалист по хранителни продукти — веселяк с неизчерпаем запас от вицове и епиграми.