— Не, не, виж само! — настояваше той.
Двама пазачи, независимо от късния час, отваряха масивна поцинкована врата. вътре се виждаше грамадна шахта, чийто под се осветяваше от мощен прожектор, монтиран някъде отгоре. рейлънд разбра, че това е шахта за кацане на ракети. мощен кран, огромни тръби на пожарогасители, черни ями в пода… С някаква част от съзнанието си той отбеляза всички детайли. Преди време сигурно често са кацали ракети. Там някъде, горе, скрит от ослепителната светлина, би трябвало да е входния портал, скриващ небето.
Но сега в шахтата нямаше ракети. Имаше нещо друго, напъхано в масивна желязна клетка.
— Какво е това? — Рейлънд беше изумен.
Съществото приличаше на морско животно — морж, или тюлен, каквито Стив беше виждал около лагера за пълна изолация. Но цветът му беше златист, като метално злато, под лъчите на залязващото слънце. само че сега светлината идваше от немилосърдния прожектор.
Стив не беше виждал подобно нещо в живота си.
Съществото явно беше живо, но ранено. лежеше на пода без сили. Златист мъх покриваше кървавите петна, на главата зееше отворена рана. няколко пръта от клетката бяха огънати и окървавени.
— Да си тръгваме, Стив — жално се замоли Вера. — Моля те! майор Чатърджи не искаше да виждаш пространственика, докато… — тя съвсем се обърка. — Моля те, забрави какво съм казала. Изобщо не биваше да те водя насам. Но… Хайде, Стив, моля те, нека да си тръгваме!
Той неохотно позволи да го отведе. Така или иначе, пазачите затвориха врата след себе си. Нямаше какво повече да се гледа.
Какво, по дяволите, беше това?
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
На следващият ден в седем сутринта звънеца на телетайпа изтръгна Рейлънд от дълбокия сън. Без да се е събудил напълно, той скочи към Машината, да за отговори.
„Въпрос. Присъства ли Стивън Рейлънд, оп. АВС-38440?“
Пребледнял, Стив потвърди. Би трябвало да се извини, ако говореше с човек, но Машината не се интересуваше от извинения.
Веднага на лентата се изписа отговорът:
„Информация. Теорията на равновесното състояние е основана на хипотезата на Фред Хойл, английски физик и астроном от ХХ век, според когото в междузвездното пространство постоянно възникват облаци водород, като по този начин се възстановява загубата на вещество от синтеза във вътрешността на звездите. Действия. Да се намери математически обосновани теории и да се покаже в какви условия процесът е възможен. Да се даде оценка на възможността за математическо потвърждаване на неутрализацията и реверсията при процеса на формиране на водорода.“
Рейлънд тъпо гледаше лентата.
На вратата тихо се почука и в стаята с танцова стъпка влезе Вера. носеше поднос с чай, препечени филии и възрозов сок.
— Добро утро, Стивън! Събуди се и пий!
С жест той й заповяда да мълчи. Откъм телетайпа се чуха серия потраквания и се изписа ново съобщение:
„Информация. Съществуват експериментално потвърдени данни за възможното съществуване на механизъм, който не се подчинява на Третият закон на Нютон. Информация. Гореспоменатият механизъм по-нататък се нарича нереактивен двигател. Действия. Да се разработи необходимата математическа обосновка за възможността нереактивната тяга да се приложи в двигателите на корабите на Плана. Действия. Да се запознаете с разработките на полковник Готлинг относно общата теория на силовото поле като необходим първи етап.“
Телетайпът замълча. Рейлънд откъсна лентата и седна. Беше очевидно, че някой е съобщил на Машината сведения, почерпени от неговите стари забранени книги.
Вера нежно изтегли лентата от пръстите му.
— Трябва да закусиш! — с укор напомни тя. — И да се изкъпеш! Като начало трябва напълно да се събудиш, тогава по-лесно ще мислиш.
Стив като на сън се дотътри до банята. В съзнанието му в бесен вихър се въртяха облаци от междузвезден водород и ненютонови силови полета.
Горещият душ го накара да се съвземе. Докато се обличаше и сядаше да закусва заедно с компаньонката, съзнанието му беше вече съвсем ясно.
— Нереактивна тяга… — повтори замислено Рейлънд. — Та това е невъзможно! Противоречи на закона на Нютон!
— Пий си чая, Стив! — спокойно каза Вера. — Нима Машината ще ти постави задача, която е неразрешима?
— Но аз не… Е, добре, къде са експерименталните потвърждения? Досега не съм видял такива.
Момичето за миг погледна часовника си.
— Полковник Лескюри чака, Стив. Допивай си чая.
Полковникът изглеждаше много официален в червената си униформа и бялата престилка върху нея.
— Виждам, че сте развълнуван, Рейлънд. Успокойте се — посрещна го той.