Клетката беше от стоманени прътове, по-дебели от човешки юмрук, и въпреки това някои от тях бяха огънати. По тях и по златистата козина на рифоплъха се виждаше съсирена кръв.
— Опитва се май да лентяйства, но ние ей-сега ще го стегнем — почти щастливо заяви полковникът.
— Чакайте! — спря го Рейлънд. — Пространственикът е ранен. Кълна се, вие…
— Какво? — побесня Готлинг. — Какво???
Показалецът му многозначително докосна бутона на радара. Черепоподобното му лице стана още по-зловещо от излъчваната ненавист.
— Аз…
— Идиот! Смееш да ми противоречиш?! Може би искаш да разширя полето на радара, а? Едно движение от моя страна, само едно — и от теб няма да остане нищо, даже за утилизация в банките за органи.
Рейлънд инстинктивно направи крачка назад. Ръката му неволно докосна нашийника, зареден с осем грама експлозив.
— Така е по-добре — процеди полковникът, след което плесна с ръце. — Сержант! Да не спите? Я го ощипете!
Сержант в червена униформа пристъпи към клетката. Държеше някакъв прибор с остър накрайник, свързан чрез проводник с акумулатора на гърба му.
Пространственикът бавно обърна разбитата си глава към сержанта.
Едва сега Рейлънд видя очите му — големи, тъмни и прозрачни, разширени от ужас преди болката. По гладкият гръб премина тръпка. При вида й Рейлънд също потрепери.
— Боцни го в ребрата! — заповяда Готлинг. — Мистър Рейлънд би желал да види триковете на нашия питомец.
Рифоплъхът изписка. Рейлънд извика почти едновременно с него:
— Недейте! Полковникът се заля в бурен смях, дори две сълзи се отрониха от притворените му очи и намокриха изпънатите скули.
— Разбира се, защо пък не? Спрете, сержант! Както казах, Рейлънд, сега е ваш ред. Щом мислите, че ще разберете как лети тази твар, без да видите в полет…
Пространственикът отново изписка, през тялото му премина конвулсия, сякаш го бе ударил ток.
— Нека сержанта прибере това нещо — тихо произнесе Рейлънд.
— Добре, както желаете — ехидно отвърна Готлинг. — Сержант, връщайте се на мястото си. А вас, Рейлънд, оставям насаме с новият ви приятел. Може би, ако аз не слушам, той ще ви прошепне на ухото своя секрет.
Полковникът величествено излезе от шахтата, явно доволен от шегата си.
След един час Рейлънд вече си даваше сметка колко трудна, ако не и неизпълнима задача са му поставили. Наложи се да се върне в стаята с картотеката, да вземе документацията и да я чете в шахтата, докато наблюдава съществото. Искаше то да свикне с присъствието му. Бедното създание почти не помръдна, но зорко следеше движенията на човека с широко отворени изплашени очи.
Историята му беше трагична. бил заловен по време на втората експедиция до Рифовете. Частта от отчета, отнасяща се до самото залавяне, липсваше. Разказът започваше от момента на вкарването на рифоплъха в спешно оборудваната ракетна шахта. В началото го вързали с верига и първите изследователи се приближавали свободно до него. После махнали веригата и веднага петима сътрудници били сериозно наранени — пространственикът ги изхвърлил върху прътовете с неподозирана сила. Не, това не е било нападение. Той просто е искал да се освободи, а те случайно се оказали на пътя му. Все пак от тогава наблюденията се водели предимно отвън. Напоследък, откакто полковник Готлинг се заел с тази работа, започнали да използват и електрошокови устройства.
В отчета имаше резултатите от кръвните анализи и проби от тъкани. Рейлънд ги сложи настрана, защото термините и цифрите не му говореха. В момента не го интересуваха и изследванията на радиолозите и рентгена — с тях щеше да се оправя полковник Лескюри.
Следваха данните от физическите експерименти. Динамометри измервали силата на опъване на веригата. Телеметрически датчици чертаели графики на изменението на работата на най-важните вътрешни органи в различни състояния — на покой, в полет или „под въздействието на различни стимуланти“, както скромно се казваше в рапорта. Не били открити следи от някакво излъчване. Някой предложил около пространственика да бъдат разположени чувствителни датчици, които да регистрират евентуална струя, насочена назад, но нито един не реагирал. Никакво оттласкване!
Значи цялата небивалица за нереактивната тяга не били празни приказки, по дяволите! Самият пространственик представляваше ни повече, ни по-малко, а един нереактивен двигател.
Рейлънд спря изуменият си поглед на съществото, безсилно протегнато на пода на клетката и тревожно следящо за действията му с големите си тюленови очи.
Нереактивна тяга!
Тук, в това създание, се крие сила, която ще разруши Третият закон на Нютон, ще измени облика на Слънчевата система, ще разшири влиянието на Плана на Човека до безкрай. Отминавайки безполезните ледени планети-гиганти, Планът ще направи крачка към звездите…