Рейлънд въздъхна дълбоко и се замисли. Накрая каза:
— Не знам. Навярно, да.
Дъщерята на планиращия кимна.
— Така си и знаех. Добре, Стив. Просто си мислех… Не, нищо няма да се получи, нали? Но съм възхитена от силата на твоят дух.
Той пак въздъхна. Да, биваше я да поставя хората в неловко положение. Няма смисъл да се състезаваш с нея. Единственият способ да се запазиш от уловки е като се придържаш към основните житейски истини.
— Ако става дума за Плана на Човека, никаква сила на духа не е нужна. На Плана му трябва тайната на нереактивната тяга — значи това е моята функция в неговата система. Това е всичко.
Дона кимна и седна на леглото. Гълъбите на Мира веднага се наместиха на раменете й.
— Кажи ми, Стив, знаеш ли защо му е на Плана тази тайна?
— Не знам точно. Но предполагам…
— Без предположения. Трябва за усвояване на Рифовете. Знаеш ли какво търси плана сред Рифовете?
— Не.
— Търси Рон Дондъривоу, Стив.
— Дондъривоу? — намръщи се Рейлънд.
— Да. Същият човек, който успя да се избави от железния нашийник. Човекът, с който би имал и ти самият изгода да се запознаеш. Той е успял някак си да се отърве от обръча, да избегне всичките му капани и да остане жив. Така. Машината много би искала да си поговорят с Дондъривоу на тази тема.
Рейлънд напрегнато я гледаше. Тя кимна.
— Да, Дондъривоу е там, на Рифовете. И затова Машината трябва да направи нещо. Може просто да унищожи Рифовете. Зная, че вече се работи по такива проекти. Но ако не стане, ще бъде изпратен човек, който да намери и убие Дондъривоу. Ето за това й трябва на Машината нереактивният двигател.
СЕДМА ГЛАВА
Новото положение на Рейлънд като ръководител на Груповата Атака не събуди някакви особени симпатии у колегите му. Но това не го вълнуваше, защото бе изцяло погълнат от работата. Важна роля играеше и Опорто, чиято дарба за светкавични изчисления спестяваше много време. Разбира се, един компютър би бил още по-бърз, но заданията за него трябва да се кодират и декодират.
Самият проблем се оказа костелив орех. Рейлънд не можеше да намери от къде да тръгне, да открие някаква отправна точка за работа. На този етап не трябваха много сметки и разчети, но Опорто се оказа полезен и в друго отношение — имаше безпогрешен нюх за клюки и новини и държеше Рейлънд в курса на всички събития в Групата.
— Флаймър е в лошо настроение — съобщи дребосъкът. — Затворил се е, никъде не излиза.
— Добре… — разсеяно отвърна Рейлънд. — Слушай, къде отидоха тия „Физически константи за уравненията на равновесното състояние“?
— Намират се под индекс 603.811 — търпеливо обясни Опорто. — Има слухове, че Флаймър е започнал спор с Машината. Непрекъснато вървят съобщения в двете посоки.
— Какво-о? — Рейлънд спря до него, забравил за поръчаната книга. — Никой не може да спори с Машината.
— Тогава не знам как да го наричам — вдигна рамене Опорто.
— Генерал Флаймър дава рапорти — обясни Рейлънд и извика с пръст скучаещата в ъгъла Вера. Тя охотно се отзова, видя заповедта, нацупи се разочаровано, но послушно тръгна да вземе книгата.
— Не се и съмнявам — отговори Опорто. — Нещо получавал ли си от Дона Криири?
— Не.
— Чух, че в момента се намира в Порт Канаверал.
— Нейна си работа — отряза Рейлънд. — Дъщерята на Планиращия има много причини да излети в Космоса, не се съмнявай.
— Аз не се съмнявам — съгласи се Опорто. — Но…
— Можеш да се заемеш с работата си — каза Рейлънд и с това прекрати дискусията.
Обидената Вера донесе книгата, той провери няколко цифри и предаде листа с разчетите на Опорто.
— Ето. Да не скучаеш.
После стана и огледа разсеяно стаята.
Намираха се в А-секция, която се занимаваше с теорията на Хойл. Тук работеше цяла Подгрупа. „Все едно — помисли си Стив. — Всичко е само загуба на време.“
— Лесна работа — жизнерадостно се обади Опорто и се зае с уравненията. Само след няколко секунди Рейлънд получи лист с разчетите, прегледа го и го постави на масата на един от помощниците. Задачите бяха рутинни и можеше да се довери на другите. Точно затова всичко беше чиста загуба на време. Проблемите са разнищени, остават математическите разчети. След това ще може да отговори на въпроса на Машината.
Впрочем Стив вече знаеше отговора.
При какви условия е възможно да нарасне количеството на водорода в междузвездното пространство? Много просто. Голяма част от отговорите дава фундаменталната теория, останалите се намират лесно след анализа на данните от експедициите на Лескюри.
Има ли възможност да се задържи или редуцира процеса? Също просто. Едва ли хората биха могли да управляват процесите, формиращи звездите. В краен отрязък от време, с крайни възможности на технологиите, вероятността за успех е равна на нула.