Опорто се облегна лениво на масата.
— Не съм уверен, че е прекрасно, Стив — произнесе той с безпокойство. — По-добре да бяха си останали вкъщи и ида оглеждат отблизо какво става. Чу ли за катастрофата в парижкия тунел на субметрото?
— За какво?
Рейлънд уморено избута настрани пачката доклади и мигайки, се вгледа в приятеля си. Очите му горяха от преумора. „Трябва да си отспя“ — помисли си Стив. Или не, май не си струва. Така или иначе за сън се полагат осем часа за две денонощия. Като изхвърли от главата си мисълта за почивка, Стив запита отново:
— За какво, по дяволите, става дума?
— По пътя от Финландия парижкото субметро е катастрофирало. Срутил се е тунелът. Повече от сто човека са безследно изчезнали. Явно са загинали. Тунелът се е срутил на дълбочина около хиляда и петстотин километра. Ясно ти е що за „пропадане“ е било.
Рейлънд беше потресен.
— Не е възможно! Тунелите биха могли да се срутят, но не и внезапно. Кой, ако не аз, ще знае това? Три часа преди аварията кръговото поле започва да отслабва, и вагонът може винаги да се спре!
— Стоте загинали пътници биха били радостни да чуят това — каза Опорто.
След кратко мълчание Рейлънд уморено добави:
— Може да си прав. Планиращият би трябвало лично да следи за подобни злополуки… Здравейте, майоре!
Усмихнат, в стаята влезе майор Чатърджи и дружелюбно ги погледна над рамките на очилата.
— Някакви новини, мистър Рейлънд?
Докато Стив ровеше из докладите, Опорто съобщи:
— Говорехме си за катастрофата под Париж, майоре.
Очите на Чатърджи станаха непроницаеми. Настана неловка тишина.
Рейлънд изведнъж разбра, че майорът живо се интересува от аварията на субметрото. Странно, какво ли отношение можеше да има Чатърджи към катастрофата? Но мозъкът беше прекалено уморен, за да доразвие тази мисъл. Стив намери листчето, което търсеше, и го подаде. майорът прегледа бележката с исканията набързо, след това се зачете внимателно. Като че ли косата му се изправи, въпреки че бе подстриган като таралеж.
— Скъпи Рейлънд — запротестира той. — Това оборудване…
— Консултирах се с Машината — каза Рейлънд и уморено махна с ръка към телетайпа.
Чатърджи отиде до него и прочете:
„Действия. Искането одобрено. Действия. Свържете се с майор Чатърджи. Информация. Източникът на енергия в «Черният кръг» не удовлетворява искането.“
— Но, драги Рейлънд — повтори майорът с вид на мъченик. — Въпросът не е само в източника на енергия. Вземете предвид и другите съоръжения!
— Всичко, което Планът изисква, трябва да го получи! — изрецитира Рейлънд и изведнъж настроението му се повиши.
— Разбира се, разбира се. Но… — Чатърджи отново погледна списъка. — И без това имате електронно оборудване за цял университет. И искате още! Част от апаратите не са безопасни. Трябва да разберете, че след инцидента, за който спомена мистър Опорто, не можем да си позволим за рискуваме!
— Това какво отношение има към работата на Групата?
— Планът не търпи случайни инциденти. Исканото оборудване заплашва с радиоактивно облъчване, а в „Черният кръг“, „Сивият триъгълник“, „Зеленият полукръг“ и „Сребърният квадрат“ работят повече от осем хиляди човека. Не можем да рискуваме тяхната безопасност!
Рейлънд многозначително почука по телетайпа.
— О-ох! — въздъхна майорът. — Щом Машината разрешава… — той се замисли и изведнъж стана пак весел. — Измислих! Трябва ни една ракета в орбита!
— Какво? — Рейлънд не можа да разбере веднага.
— Трябва да изведем една ракета в орбита и там да разположим цялото оборудване — разгорещено заобяснява Чатърджи. — Защо не? Ще го управлявате от тук. Ракетата ще уредя веднага. Можете да я напълните и с най-опасните апарати и прибори. Какво ни интересува някакъв заблуден пространственик, а? — засмя се той и намигна.
— Добре — съгласи се Стив, макар и не докрай убеден. — Може и така.
— Разбира се, че може! Ще ви обезпечим телеконтрол с дистанционно управление. Вие си работите в лабораторията, а оборудването лети в космоса. можете да провеждате всякакви експерименти. Ако случайно нещо се взриви, ще пострада само ракетата.
Майорът изскочи от стаята, обладан от желание за работа.
Колкото и да е чудно, но Планът на Човека беше способен на чудеса — ракетата бе подготвена и изстреляна за четиридесет и осем часа. Рейлънд така и не я видя. Той провери приборите на борда през монитора, даде си съгласието и видя на екрана как към небето се устреми огнеопашата птица. И веднага се зае за работа.