Единственият сигурен факт относно рифоплъха и неговата нереактивна тяга бе този, че тази тяга не се поддаваше на регистриране. Изследванията на Групата доведоха и до друго откритие — високопродуктивна ядрена реакция, при която се отделя повече енергия, отколкото е изразходвана за нея. Това беше напълно възможно и, освен всичко друго, потвърждаваше предположението, че недостигащата енергия не е загубена, а просто не може да се регистрира. Също като при пространственика.
Рейлънд възнамеряваше да моделира ядрените реакции, които имат някакво отношение към проблема.
Но една сутрин компаньонката го събуди с неочаквана новина.
— Събуди се и пий! — изчурулика тя, както обикновено, и поднесе закуската. — Познай какво ще ти кажа? Генерал Флаймър ще присъства на днешното заседание на Групата.
Стив с труд седна на леглото.
— Голяма чест! — дрезгаво отвърна Стив на „радостната“ вест.
Вера, както винаги, беше свежа, привлекателна, млада и сияеща от радост, макар че цяла нощ беше тичала по задачи, поставени от Рейлънд.
— Ти никога ли не се уморяваш? — поинтересува се Стив.
— Не, Стив! Закусвай! — тя стана сериозна и седна на ръба на стола. — Не сме тук, за да почиваме. Имаме важна работа! Компаньонките са свързващите звена между разхвърляните елементи на Плана.
Рейлънд удивено я изгледа, но Вера си остана напълно сериозна.
— Да, да, така е — кимна тя. — Ние служим за целите на Плана. Той се нуждае от нас така, както и от транзистори и интегрални схеми, чиято роля изпълнявате ти и другите специалисти. Всяка част е важна! Не забравяй: „Всеки да си върши работата, само неговата работа!“
— Няма да забравя — промърмори Стив, докато вяло допиваше лимоновият си сок.
Ясно бе, че нещо измъчва Вера. Тя чакаше възможност да заговори отново.
— Е, какво има?
Момичето изглеждаше смутено.
— Разбираш ли, Стив… моите приятелки питат… биха искали да знаят…
Тя така и не довърши и Рейлънд ес опита да й помогне.
— Кажи, за бога, какво има?
— Ние си помислихме… Вярно ли е, че нашата Група… е свързана… с тези аварии в тунелите?
Той потърка очи. Но нищо не се промени — Вера си седеше на мястото и напрегнато очакваше отговор.
— За какво говориш, Вера?
— За аварията на линията Париж-Финландия. За взрива на енергостанцията в Бомбай. За катастрофата на товарния самолет над Невада — бързо изброи тя. — Разбираш ли сега за какво става дума?
— Не. Не разбирам. За повечето неща чувам за първи път. Сигурно Опорто е пуснал тия клюки.
— Стив, момичетата говорят… Толкова се вълнувам… Ами ако това е истина?… Казват, че авариите идват от работата на нашата Група… И че ти, Стив…
— Аз?
— Това не може да бъде истина! Нелепо е! Генерал Флаймър казва, че едва ли е така… Че едва ли ти си свързан с авариите. Но нали ти си конструирал тунелите… те казват, че…
— Говорят глупости! — избухна Рейлънд. — Извини ме, ще отида да се облека.
Но не можеше да не мисли за това, което току-що чу. Що за глупости! И как, по дяволите, тръгват тези слухове?
Генерал Флаймър наистина беше почел събранието с присъствието си. Рейлънд се намръщи и замислено го изгледа, мислейки си за разговора с Вера.
— Преди да започнем — настоя той, — обяснете ми, моля ви, какви са тези слухове в последно време, според които ние сме замесени в авариите?
Една дузина непроницаеми физиономии стоически издържаха погледа му. После ръководителят на компютърната Подгрупа се изкашля и каза нерешително.
— Ами, общо взето, има такива разговори, мистър рейлънд.
— А именно? Какви заговори?
Мъжът вдигна рамене.
— Ами… просто разговори. Операторът ми чул от братовчед си, а този — от някой друг… Знаете как става. Говори се, че нашата работа нарушавала настройката на радиоконтролиращите контури. Може и да не е така, разбира се, но…
— Глупости! — побесня Рейлънд. — Какво искат да кажат с това, дявол да ги вземе? — Опитвайки да се успокои, той си помисли, че мъжът срещу него не е виновен за нищо. — Добре. Ако някой от вас чуе подобни разговори, незабавно да ми докладва.
Освен генерала, всички присъстващи послушно закимаха.
— Рейлънд — от дъното на стаята се обади Флаймър. — За какво сме се събрали? Да разискваме клюките или да обсъждаме задачите на Групата?
Стив подтисна злобата. Независимо, че Дона Криири го назначи за ръководител на Групата, не си струваше да се заяжда с генерала.
— Добре, започваме — Рейлънд откри заседанието. — Прочетох доклада ви, Лескюри. Искате ли да направите съобщение?
Полковникът прочисти гърлото си и каза:
— По предложение на мистър Рейлънд проведохме серия нови изследвания на пространственика, като използвахме рентген. По метода на томограмата на вътрешните органи и чрез дистанционна хроматография успяхме да открием някаква кристална маса, която се концентрира около точките на пресичане на основните нервни канали на животното. Горе-долу това беше предвидил и мистър Рейлънд.