Тесен коридор. След него — дълга правоъгълна стая с дървени пейки. Те се настаниха на тях и зачакаха. Когато дойде реда на Рейлънд, той премина в съседната стая. Там девойка в бяла престилка хвана ръката му и я постави под поток ултравиолетови лъчи. Татуировката засвети призрачно, а момичето прочете името и номера.
— Стивън Рейлънд, веднъж минал през тази врата, твоят живот остава в миналото — произнесе тя в скоропоговорка. — Като самостоятелен индивид не си оправдал мястото си в системата на Плана, но тъканите на твоето тяло ще му служат. — Тя замълча, докато се прозяваше. — Моля за извинение, докъде бях стигнала? А, да! Желаеш ли да кажеш нещо, преди да преминеш през тази врата?
— Да кажа нещо ли? Какво може да се каже?!
— Тогава тръгвай!
Вратата се захлопна след него. Необратимо. Толкова необратимо, колкото и ако бяха сложили кръст над гроба му.
В началото бяха тестовете.
Рейлънд беше разсъблечен, измит, претеглен, измерен, осветен с рентген. Взеха му кръвна проба, образци от тъканите, почукваха го и го преглеждаха — като че ли забравиха само да го подушат и да го пробват на вкус.
Отрязаха късче от кожата и бързо го занесоха на лабораторната маса, където цяла бригада момичета го поеха и му направиха серия изследвания. В резултат на това бе съставена генетична карта на хромозомите, където всяка молекула се намираше на мястото си. После закодираха картата в двоични символи, които прикачиха към нашийника.
Това е интересно, помисли си Стив.
Ако донорът и получателят се различават много по генетичните си структури, присаждането на органи е невъзможно, дори и да се употребяват вещества, които подтискат съпротивата на организма. Започва формиране на антитела, и присадената тъкан се подлага на атака от новото обкръжение, в резултат на което загива. Като правило, след нея и пациента поема към оня свят.
Колкото по-сложен орган се присажда, толкова повече трябва да съвпадат генетичните карти. Например роговицата лесно се присажда от едно око на друго, защото тъканта й е груба и примитивна; може да се прелива кръв — тази тъкан е не по-сложна от роговицата. Но по-специализираните органи могат да се присаждат без вещества, които да подтискат антителата само при близнаци. Подтискащите вещества действат приблизително като антиалергически препарати и увеличават съвместимостта на тъканите, но дори и в този случай генетичните структури трябва да са колкото може по-близки.
Тези мисли за известно време го отвлякоха от по-мрачните мисли за бъдещето. А там, в бъдещето, го чакаше Смъртта от Хиляди Рани, макар и анестезирана и смекчена.
След завършването на всички тези процедури Рейлънд бе оставен на спокойствие. Това донякъде го удиви — той мислеше, че ще го пратят в някоя килия. Но вместо това се оказа в парк, достоен за почивка на милионери.
Под краката му имаше плътен килим от трева, от небето припичаше топлото карибско слънце, клонящо към залез. Под дърветата на парка се гушеха къщички с уютен вид.
Невярващ на очите си, Рейлънд направи крачка навън, сред цялото това великолепие, но стреснато се огледа и попита пазача:
— Какво трябва да правя сега? Къде да отида, за да се регистрирам?
— Никъде — тихо отвърна пазачът, докато затваряше вратата. — Вече няма да се налага да се регистрираш.
Рейлънд, окончателно объркан от тези думи, тръгна към водата, която проблясваше в края на широката зелена алея. Тази посока не бе по-лоша от която и да е друга.
Никога досега в живота си Стив не беше попадал в такова положение — без заповеди, без регистриране. И това го безпокоеше не по-малко от перспективата да го разфасоват на съставните му части. Новото усещане така го завладя, че едва успя да чуе репликата, отправена към него.
— Ей! Новият! Върни се!
Рейлънд се обърна.
Човекът, който го викаше, беше около около петдесетгодишен — така да се каже, в разцвета на силите си. Беше здрав мъж, със загар и гъста къдрава коса. Погледнато статистически, очакваха го още четиридесет години приятен живот.
Такъв образ възникна в мозъка на Стив за част от секундата, преди да види истинският собственик на този плътен глас.
Към него куцукайки се придвижваше абсолютно плешив мъж. Той се подпираше на някаква издялана тояга, почти патерица, защото на мястото на краката се виждаха чифт протези. След миг, когато през листата на дърветата си проби път слънчевата светлина, Рейлънд забеляза, че кожата на главата на този човек е заменена с пластмасово покритие. Освен това, на мястото на едното око имаше превръзка, а друго парче пластмаса покриваше дупката, където би трябвало да е дясното ухо.