— Това са инфрачервени локатори. Те регистрираха топлината на тялото ти. Би могъл да ги заблудиш, ако беше с дрехи. Но дрехите биха те издали моментално. — Той замълча и добави: — Не се разстройвай! И без това нямаше никакъв шанс!
Пазачът отвори вратата и го побутна навътре. Влязоха в приемната на клиниката.
— Върви. Търси те един човек. Един много важен човек.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Поведоха Рейлънд по някакъв коридор и го вкараха в една от стоите. Подадоха му гащеризон. Трябваше да го надене бързо, независимо от факта, че беше с четири номера по-малък.
— Хайде! — припираше пазачът. — По-бързо.
Вкара го в друга стая и излезе.
През открехната врата Рейлънд видя операционната. „Хубаво нещо са наркотиците“ — помисли си той напълно спокойно. Чувстваше, че е достигнал края на пътя.
Над двойната маса светеха асептични лампи, толкова ярки, че в стаята нямаше сенки. Хирурзите и асистентите се миеха зад прозрачна стерилна преграда. На масата бе положен човек. До него свистяха и съскаха тръбичките и шланговете на някакъв сложен апарат. Изкуствен бял дроб. Този човек трябва да получи нов и Рейлънд се досещаше от кого…
Или не? Втората маса вече бе заета от един от обитателите на „Рая“.
Странно. Впрочем, не биваше да се радва. Явно ще стане донор при следващата операция. Планът на Човека не се интересува от човешките емоции. Затова му е позволено да гледа операцията. След известно време Стив отново погледна през процепа на вратата. Хирурзите работеха. Режеха кожа и мускули, разсичаха кости…
Вратата зад него се отвори. Безшумно. Но Рейлънд беше толкова напрегнат, че усети раздвижването на въздуха и рязко се обърна.
Дона Криири!
Погледът й мина през него, като че той беше част от мебелировката.
— Твърде дълго търсихте! — недоволно каза дъщерята на Планиращия, обръщайки се към придружителя си. Ако се съди по отличителните нашивки, това трябваше да е главният хирург на клиниката. — Не се безспокойте. Имам радарен пистолет. Този Опасен няма да се съпротивлява.
— Но това е против всякакви правила — възрази хирургът.
— Това малко ли е? — запита Дона и посочи телетайпната лента в ръката си. — Заповед на Машината!
— Да, да, разбира се — побърза да се съгласи хирургът. — Разбира се, мис Криири. Знаете, че не бих… Все пак е в разрез с правилата…
Девойката кимна хладно и махна с ръка към Рейлънд да тръгват.
— Машината има право да изменя правилата — отбеляза тя. — А сега ни кажете как да стигнем до ракетата.
Те излязоха от клиниката и се отправиха към площадката за кацане. Застанала здраво върху опорните стабилизатори, там ги чакаше малката скоростна ракета на Дона Криири.
— Чикуита — тихичко извика момичето.
— Един момент, мис Криири — решително каза Рейлънд. Беше започнал да се осъзнава. — Къде смятате да ме откарате?
Тя замислено гледаше към ракетата.
— Имам заповед от Машината, според която Стивън Рейлънд трябва да бъде доставен в друга банка за органи. ТАм неговите органи ще се използват за лечението на важен член на Планиращата комисия.
— Звучи доста странно — отбеляза той.
— Да, доста. Чикуита! — извика Дона и тропна гневно с крак.
Отвътре проблесна нещо златисто, видя се някаква бледа синкава мъгла…
Пространственикът!
Кафяво-оранжевите очи гледаха към дона с обожание. С котешка грация рифоплъхът се изви и се превъртя във въздуха. Това беше радостен поздрав. След това замря, неподвижно увиснал пред стопанката си.
Рейлънд най-после си възвърна способността да говори и понечи нещо да каже, но момичето сложи пръст върху устните му.
— Тихо! Няма време за спорове! Трябва за изчезваме, докато не са се върнали за вас.
— Защо трябва да се връщат за мен? Според Машината трябва да бъда преместен в…
— Фалшификат. — Тя хладнокръвно отвърна на изумения му поглед. — Да. Аз фалшифицирах заповедта, затова можете да ми вярвате. хирургът ще хукне след нас веднага щом предаде обичайното потвърждение за изпълнението на заповедта. Това ще стане… да кажем след пет минути.
— Изобщо не разбирам…
— Не трябва! — избухна момичето. — Няма време! Старая се да ви спася живота. Освен това има още една причина. Ако трябва да сме до край откровени, вие сте нужен на баща ми.
— На Планиращия? Че защо Планиращият ще фалшифицира заповедите на Машината?
— Няма време сега да ви обяснявам — бързо каза Дона и тревожно се заоглежда. — Бог да ви е на помощ! Няма да мога да ви скрия в ракетата. Веднага ще се нахвърлят на нея, а там няма къде да ви скрия. Мисля, че мен ще ме пуснат. Но вас…