— Моят ли? — той остана поразен.
— Твоят, да. Не си ли спомняш? Ракетата беше оборудвана за лаборатория и се управляваше от „Сивия триъгълник“. това е тя. Но съм махнала всичко, което може да се управлява от разстояние. Без това оборудване ракетата представлява един прекрасен междупланетен кораб. Кръжеше по орбита, достъпна за Чикуита. Само…
Тя се натъжи.
— Какво има?
— Нищо. Чудя се само защо баща ми още не е тук.
Рейлънд разтърси глава.
— Извинете, но нещо не разбирам. Защо Планиращият трябва да дойде? Аз за какво съм му притрябвал?
— Както виждам, сама ще трябва да ти обясня всичко. Знаеш ли, че за последните два месеца имаше повече от сто подземни труса, всички под големи градове? Баща ми счита, че са предизвикани от Машината.
— От Машината? — Рейлънд не вярваше на ушите си.
— Разбирам, че ти е трудно да си го представиш. Обаче баща ми разбра, че генерал Флаймър е направил нещо на Машината. Той е прекалено добър човек и не може да си го представи. Но аз мога. Флаймър се стреми към контрол над Машината, иска власт над Плана на Човека. Подземни трусове, срутвания на тунели на субметрото, взривове на реактори — всичко това е част от чудовищния му замисъл. Иска да унищожи и нереактивния двигател. О, Стив, всичко е било обмислено много внимателно. Машината, колкото и да е умна, си остава просто един набор от транзистори и интегрални схеми. Тя знае, преценява и тълкува факти, които й се подават от хората. Флаймър е успял по някакъв начин да промени входните контури и Машината почти открито се противопоставя на баща ми. Всички неприятности се въртят около нереактивната тяга. Машината счита, че такъв двигател ще унищожи Плана на Човека. За това се наложи баща ми да прилага хитрости и подправени заповеди.Разреши ми да те спася… но се страхувам, че е твърде късно. — Тя разтревожена погледна в илюминатора. — Мисля, че не ни преследват. Засега…
Рейлънд чак сега усети, че трепери от студ. Температурата в кораба не беше ниска, но тесният гащеризон беше все още мокър.
— Кой ще ни преследва?
— Полицията на Плана. Флаймър иска да хване Чикуита. Той организира преследване, без дори да знае, че ти си тука. Искаше да те убие, но аз му попречих. Искаше да измъчва Чикуита, но аз я откраднах. Тя е моя! Единственото безопасно място за нея са Рифовете. Пък и за тебе също.
— Искаш да избягам? — възмути се Рейлънд. — Да стана престъпник, изгнанник?
— А сега какво си? Да не би да забрави „Рая“? Спасих ти живота… заедно с Чикуита. Между другото, тя можеше и да не успее да напусне атмосферата, така че бъди доволен. Чудя се от къде намери сили.
— И аз се чудя.
Тя се усмихна и за миг се превърна в малкото капризно и дяволито момиченце, което разговаря с него в банята. Но бързо помръкна.
— Ако баща ми успее… Чикуита няма да оживее, ако не се прибере на Рифовете, за да попълни запаса си от фузорити. Взривих моята ракета. Изгоря в атмосферата. Може да си помислят, че сме загинали… Едва ли, Машината не върши глупости. Бих казала, че положението ни е доста… неустойчиво. С баща ми сме обсъдили всичко много внимателно. Той познава добре Машината. Според него имаме дванадесет часа преднина.
— И после?
— След това Машината ще взриви нашийника ти.
Рейлънд неволно докосна железния обръч на врата си. Беше сигурен, че момичето казва истината. Точно така ще постъпи Машината. Дванадесет часа? Може би Планиращият не греши. Ако е така, трябва за това време да излязат извън обсега на радарите.
— Ще успеем ли да излезем от обсега на радарите за дванадесет часа?
— Не знам, Стив. Мисля, че ще успеем. Машината може и да не знае, че си напуснал Земята. — Тя пак погледна в черната пустота навън. — Баща ми не идва. Колко можем да го чакаме? Не знам. Разбира се, веднъж да стигнем до Рифовете, ще се избавиш от нашийника.
Тя се засмя, като видя невярващата физиономия на Рейлънд.
— Как?
— Забрави за Дондъривоу. Той е там. Сигурно ще ти помогне.
Стив отново попипа обръча.
— Разкажи ми моля те, какво знаеш за този човек?
„Човекът, заради чието бягство съм бил сглобен аз!“
— Ти знаеш всичко. Или почти всичко. Някога той беше приятел на баща ми, въпреки че възгледите им за бъдещето на Плана се разминаваха. Именно Дондъривоу разказа на баща ми за Рифовете, пространствениците и фузоритите, той го склони да опита да се разработи нереактивен двигател. За съжаление, когато Планът присъедини владенията му, той взе участие в антипланови действия и бе квалифициран като Опасен. Накрая попадна в „Рая“. Баща ми знаеше за плана му за бягство, но не му попречи. Този факт също бе използван от Флаймър, за да насочи Машината против Баща ми. Сега Дондъривоу може да помогне, като разкаже за Рифовете по-подробно. Машината знае само рапортите на Лескюри, които са минали през редакцията на Флаймър. Затова ние тръгваме към Рифовете да търсим Дондъривоу.