Разбрал колебанието им, Куивера ги увери, че полето на пространственика задържа въздуха дори през корпуса на ракетата. И наистина — непривикналите към чернотата на Космоса очи вече започнаха да различават синкавото сияние.
Хванати на ръце, Стив и Дона прекрачиха в света на пространствениците.
Не усещаха движението. Златистите създания плуваха редом с ракетата, без да обръщат внимание на хората. Но полето на нереактивната тяга винаги се движеше допряно до корпуса на кораба. След две-три минути то се отдели от него и се концентрира. Стана по-лесно да се диша.
Около тях вече призрачно блещукаше един вълшебен свят.
Обгръщащият ги облак бе толкова ярък, че те едва различаваха звездите. Когато вътре в него всички частици заеха полагащото им се място, хората се оказаха обкръжени от клончета с невероятни листа и още по-невероятни плодове. Сред цялата тази „растителност“ се носеха същества, които приличаха едновременно на птици и на риби.
Хората се намираха в центъра на въздушния мехур, където плътността на въздуха достигаше земната и невидимите крехки създания, които даваха светлина и топлина, бяха концентрирани най-гъсто. Можеха да се придвижват съвсем свободно. Рейлънд се разхождаше навсякъде в тясното пространство на въздушния мехур. Изобщо не се сещаше, че открития Космос е на три метра от него. От време на време задаваше на жителя на Рифовете бързи въпроси. Куивера отговаряше кратко, но фактите говореха сами за себе си.
— Невероятно! — мърмореше Рейлънд. — Фантастично!
Той се хвана за някаква лоза само на половин метър разстояние от призрачната граница, разделяща обитаемото пространство от ледената пустота на Космоса. Гледаше към звездите, но не успя да открие нито едно познато съзвездие. Южният кръст и Орион си бяха на местата, но потънали в хиляди по-бледи звезди, които от Земята не се виждаха. След известно време „откри“ Сириус. Беше много по-ярък, отколкото се виждаше от Земята, просто го заболяха очите.
— Какво гледаш, Стив? — раздаде се отзад нежният глас на Дона.
Рейлънд отплува при нея.
— Потресаващо! Мисля, че започвам да разбирам. Полето на пространственика задържа около нас въздушен облак. То улавя прах и атоми водород. Тези лози и лиани са съставени от клетки на фузорити. Те синтезират от водорода по-тежки елементи — кислород, въглерод. Те излъчват топлина и светлина. — Той се замисли. — Най-вероятно в тези растения има доста тежки елементи. Консервиране на енергия… Термоядреният синтез освобождава много енергия. Ако тя се превръща само в леки елементи, топлина и светлина, бихме загинали моментално. Обаче синтеза на елементи, по-тежки от среброто изисква голям разход на енергия. — Рейлънд поклати глава. — Прости ми, не мога да се отърва от тези мисли. Разбираш ли, това тук е истински миниатюрен свят със собствен кръговрат на материя!
— Какво ще ядем? — поинтересува се Дона.
— Ей сега ще ви покажа — отговори Куивера и заплува покрай границата на светещия облак като плувец под вода. Вместо водорасли тайнствено светеха фузоритните образувания. Той напълни шепите си със странни ярки плодове и бързо се върна при Дона и Стив. — Опитайте, вкусно е. Как мислите, какво е това? Злато? Платина? Нищо не разбирам от тежки елементи. Но вкусните неща мога да различа с голяма доза надеждност.
— Гледайте! Дона рязко посочи назад.
Там, в същата точка, откъдето тръгнаха беззвучно избухна ослепителен пламък.
— Ракетата — поясни Стив. — Надявам се, Дона, че на Рифовете ще ни хареса. Още повече, че нямаме избор. — Той хвана ръката й и я побутна по-близо до границата на въздушния облак. — От тук ще се вижда по-добре.
— Не приближавайте много до повърхността — предупреди ги Куивера. — Ако нарушите нейната цялост, облакът ще се разпръсне.
Известно време Рейлънд гледаше наразбиращо, после погледът му се проясни и той кимна:
— Разбира се! Полето не отразява обекти, по-големи от молекула. Ако се наруши целостта на граничната повърхност, вътрешното налягане ще разруши облака.
Те гледаха загиващия кораб през зеленикавото сияние, без да приближават границата. Взривът бе отминал, обаче нажежените до бяло парчета метал все още очертаваха скелета на ракетата. Близо до останките преминаваха светли точки.
— Крайцерът на Плана — поясни Куивера. — Точките, които преминават са от коригиращите двигатели.
Зад плетеницата от фузоритни образувания пространственикът жално измяука. Куивера ласкаво каза нещо полугласно и погали златистата козина.