Куивера кимна.
— Вижте! Тя прави примитивен шлюз, за да минем.
Рейлънд внимателно наблюдаваше какво става. Въздушният облак приближаваше Рифа. Малките същества, които приличаха на риби и на птици едновременно, започнаха да се суетят. Стив разбра, че диаметърът на въздушния мехур намалява, но не чувстваше увеличение на налягането.
— Разбрах! Тя създава нов облак, който обхваща и нас, и Рифа. После пробива нашия и излизащият въздух изравнява налягането.
Сякаш в отговор на тези думи се почувства слаба вибрация. Като че до тях бе достигнала вълна от далечен взрив. Вътрешната повърхност изчезна напълно.
Рейлънд бе изцяло погълнат от красотата на новия свят. Непрекъснатият светлинен дъжд от милиардите звезди, който проникваше през мъглявото сияние на въздушния мехур, правеше картината приказна. Яркото Слънце раждаше жълтеникави отблясъци върху кристалните клони на… „дърветата“! Може ли тези образувания да се нарекат растения? Куивера не му разреши да се наслади до край на прекрасната гледка.
— Дойде и нашият ред, Стив.
Жално скимтейки, рифоплъховете висяха на два-три метра над входа на пещерата. По израненият гръб на Чикуита пробягваха тръпки.
— Какво трябва да правим?
— Пространствениците имат врагове. Това са груби бронирани бандити, които се движат бавно и в Космоса не представляват заплаха. Но те причакват нашите приятели тук. Затова ще трябва да влезем в пещерата първи. Разбира се, ако ми окажеш честта да ме последваш. — И Куивера се отблъсна към входа на пещерата. — Какво пък, да влизаме.
Куивера спокойно развърза една кърпа и измъкна от вътре доста древен образец на полицейски пистолет. Явно не умееше да борави с оръжие — дълго не можа да открие как се вади пълнителя, за да провери патроните. Рейлънд забеляза, че са останали само четири. Очевидно Куивера имаше трудности при набавянето на боеприпаси. Най-после вкара пълнителя обратно и хвана дръжката по-удобно. Удари с цевта един зеленикав сталакмит в основата му и го отчупи. Отначало Рейлънд не разбра за какво ще служи това парче. Мислеше, че е просто един импровизиран меч. После се досети за истинското му предназначение — това беше една прилична факла, която светеше благодарение на затворените вътре фузорити.
Рейлънд влезе след Куивера, без да погледне към Дона.
Вътре ги чакаше странна плетеница от извити коридори. Стените им бяха удивително гладки, сякаш са шлифовани от честото съприкосновение с нечие огромно и твърдо тяло. Рейлънд започна да се безпокои. После си помисли, че ако се отчете възрастта на Рифа, стените може да са били изгладени преди милиони, дори милиарди години. Тези потопени в тъмнина коридори, изшлайфаните стени, изградени от телцата на умрели фузорити, най-вероятно са били мъртви още преди Земята да се кондензира от космическия прах.
Рейлънд изобщо нямаше представа за дължината и дълбочината на коридорите. Те напомняха на лабиринтите в земните коралови атоли, където омарите причакват плячката си — някоя заблудена рибка.
При разклонението Куивера спря. Коридорът се разделяше на два ръкава, които малко по-нататък също се разделяха… Той старателно се взираше в стената. Рейлънд също погледна натам и разбра какво е привлякло вниманието му. На гладката стена ясно се виждаха дълги и дълбоки драскотини. Приличаха на следи от нокти на някакво невероятно чудовище.
— Мисля, че използват този проход — весело се обади Куивера. — Ако знаехме кога точно са го използвали… Е, добре. Ако нямаш нищо против, остани тук и охранявай. Ако пироподът се появи докато ме няма… — Той направи мрачна гримаса, вдигна рамене и изчезна.
Рейлънд чакаше, вкопчил се в една издатина на стената.
Пиропод…
Тихият глас на доктор Трейл, кушетката на терапевтите в „центъра за отдих“, безмилостната психосонда, проникваща в изгубената му памет…
Той настръхна, когато си спомни за страшната сила, която се опитваше да го накара да си спомни забравената тайна. Тайна, която никога не е знаел… Или е знаел? Знаел ли е как да построи нереактивен двигател? Призрачната мъгла от неразрешими проблеми на миналото обхвана съзнанието му. От някъде се носеше тихият ироничен глас на Анжела, дразнещ с възможния отговор: „Изкуствена патица за стрелба“, макет за ловците. Изкуствен човек, създаден за диверсии срещу Плана, лишен от памет за едно несъществуващо минало…
Да, хубав приятел си е намерила дъщерята на Планиращия! Още веднъж си обеща да не разказва на Дона за произхода си. Сега, когато са толкова сами, когато в целия свят имаше само трима човека, можеше ли тя да преживее такова сътресение?
Рейлънд яростно тръсна глава, като че ли този жест можеше да разсее мъглата, обхванала паметта му, и да обясни истинската същност на неговото съществуване. Решението на тази загадка ще трябва да почака. Най-вероятно ще чака, докато механизма на нашийника се задейства и детонираният заряд избави собственика на обръча от необходимостта да я решава.