Вътре в пещерата беше топло, въпреки че основното количество топлина и светлина се произвеждаше на повърхността. Но Рейлънд трепереше.
Пиропод…
По-лесно можеше да запази самообладание, ако не си спомня какво му е известно за тези обитатели на приказния свят. Но в паметта му постоянно изникваше една ръка, галеща ласкаво пластмасова фигура…
Мина един час. Тъмно… Тихо… Пусто…
Понякога му се струваше, че стените бавно се свиват. С лепкави от пот длани Рейлънд ги пипаше внимателно, за да се убеди, че са си на мястото и нямат намерение да го размажат. Неволна усмивка се плъзна по устните му. Гледай ти, пристъп на клаустрофобия! На милиони километри от Земята, вътре в плаваща в безбрежна пустота песъчинка!
След известно време, което за Рейлънд се равняваше на цяла вечност, в дъното на прохода се появи зеленикавата светлина на „факлата“.
Куивера пристигна в отлично настроение.
— Стигнах до края. Няма нищо. Това е много хубаво. Останалите коридори… — той се приближи до втория проход, освети го и каза несигурно: — Мисля за сега да ги оставим на мира. Изглеждат чисти. Изследването им ще ни отнеме цяла седмица. Считай, че ни е провървяло, приятелю. Още не сме се запознали с пироподите.
По негов сигнал пространствениците се понесоха по изследвания коридор. Червените им носове премигваха, докато изпращаха в дълбините импулсите на инфрачервените си локатори. Зад тях нерешително пристъпваше Дона, оглеждайки се на всички страни с любопитство, но и със страх.
— Тук безопасно ли е? — попита тя.
— Докато нашийника все още е на врата на Рейлънд, всички сме в опасност — спокойно отговори Куивера. — Що се отнася до пироподите, не давам сто процента гаранция. Възрасти екземпляри точно тука няма, но някой младок може да се разхожда наоколо. Скоро ще разберем дали е така. За сега най-важното е да се настаним по-удобно.
Работиха три дни почти без почивка. Пространствениците непрекъснато мяукаха разтревожени, защото някъде около Рифа се намираше крайцера на Плана. Но хората се занимаваха с новия си дом, защото така или иначе не можеха да направят нищо срещу кораба.
Имаха предостатъчно работа. Внесоха в коридорите и „залите“ на пещерата кислородоотделящи фузорити. Обособиха „стаи“ за храна, почивка и сън. Опасваха всяко помещение с лиани, на които закачиха светещи кристални маси от рубини и диаманти за светлина и топлина.
Това бе толкова завладяващо и красиво, че Дона не можеше да спре възторжените си възклицания!
Под ръководството на Куивера Рейлънд се научи да плете мрежи и въжета от влакната на лианите. Повърхността на Рифа ги снабди с кристали и метални отломки — парчета желязо, мед, алуминий, сребро. От тях изковаха примитивни инструменти. Маскировъчната мрежа, която изплете Рейлънд, скри входа на пещерата.
Куивера прецизно огледа мрежата.
— Добре, става. Макар че можеше и да е по-гъста. Остава да се надяваме, че крайцерът няма да ви открие.
— Нас? А ти?
— Отивам на основния Риф. — На сухото скулесто лица се появи усмивка. — Ще доведа на помощ още пространственици и Дондъривоу.
На Стив и Дона им беше тъжно да се разделят със своя спасител, но техните чувства не можеха да се сравнят с тези на разделящите се пространственици. Адам трябваше да откара Куивера, а Чикуита оставаше на Рифа, за да поддържа атмосферата и да се опита да ги спаси, ако крайцерът на Плана се окаже прекалено усърден.
И тримата гледаха отдалечаващия се Куивера. Рейлънд за миг мярна червена искра — носът на Адам, обърна се да изпрати последен поздрав на Чикуита. После остана само черната пустота на Космоса. Но напрягаше зрението, докато очите му не се просълзиха, но напразно.
Дона го докосна по ръката.
— Тук е толкова самотно — прошепна тя. — Да отидем долу.
— Обратно в пещерата? — с насмешка попита той. — Отново в каменния век? Дали обстановката е подходяща за принцесата на Плана?
Тя се отдръпна рязко и мина през маскировъчната мрежа. Чикуита влезе след нея. Рейлънд тръгна да броди по Рифа. Стараеше се да подтисне бурята, внезапно надигнала се отвътре.
Но така и не можеше да се успокои. Докато не се избави от нашийника, докато не прекара мост над пропастта, отделяща го от собственото му минало, докато не намери обяснение на противоречивите и заплетени факти, спокойствие не може да има.