После идва ред на нервите. Ще бъдат внимателно препарирани, отрязани и прикачени към проводници от органическо сребро, които правят възможно присаждането на органи. Нервните клетки много трудно се възстановяват при висшите бозайници, ако не им се помогне чрез изкуствена стимулация. Ролята на тинол в този случай изпълнява органическото сребро. То позволява нервите да запазят чувствителността си. В противен случай след прекъсването на шийните ганглий частите на тялото ще започнат да се съкращават конвулсивно.
Накрая идва редът на костите. Ултразвуковата пила ще се вреже в третия прешлен. Гръбначният мозък ще бъде отворен, пломбиран и запоен. Вътрешномозъчната течност…
— Достатъчно — въздъхна Рейлънд. — Разбрах. Повече не е нужно да обяснявате.
Той срещна погледа на Дона. Момичето искаше да каже нещо, но не успя.
— Започвайте! — твърдо каза Стив. — Започвайте операцията!
Той решително прекрачи, легна на импровизираната операционна маса и разреши на Куивера здраво да го върже. Дондъривоу кимна на Дона и тя се приближи с анестезационна маска в ръка. Лицето й трепереше, с труд удържаше сълзите си.
— Сбогом, единствена моя — прошепна Стив. — До скоро…
Маската плътно обхвана лицето му.
Отначало не се случи нищо необичайно.
После кристалните дървета бавно затанцуваха около него. Малкият Риф му се струваше като бутон, самият той беше в центъра, потопен в течно злато…
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Стивън Рейлънд изгуби съзнание. Но някъде в дълбините мозъкът му продължаваше да работи.
Сънуваше. Напрегнатото тяло го болеше. Над него се наведоха доктор Трейл и генерал Флаймър.
— Признай си, Рейлънд! — настоява генералът. — Знаем, че на вратата се е почукало, ти си оставил документите на масата и си отишъл да отвориш. Кой чукаше?
И Рейлънд си спомни.
По някакъв невероятен, приказен начин анестезията успя да разсее лепкавата мъгла в паметта му.
Не беше Анжела Цвик. Не беше и полицията на Плана — те наистина дойдоха чак в понеделник.
Пред вратата стоеше слаб мъж в изцапана с кръв униформа, превит под тежестта на препълнена раница — типична астронавтска раница.
— Хорък!
— Ш-ш-т!
Рейлънд го пусна в стаята и бързо заключи вратата. Хорък тежко се отпусна на стола и хвърли раницата на пода. От устата му излезе розова пяна, пръски слюнка падаха на жълтата телетайпна хартия.
— Вие сте ранен — каза Рейлънд. — Ще извикам лекар.
— Това може да почака — прошепна Хорък и изтри устните си. — Нося ви съобщение, много спешно съобщение. От ваш стар приятел…
Рейлънд внимателно премести раницата в креслото. Хорък заговори. Задъхваше се, кашляше тежко, но говореше.
Старият приятел се оказа Рон Дондъривоу. Хорък се срещнал с него в малка колония на нерегистриран астероид, където корабът на полковник Лескюри извършил кацане за попълване на запасите от реактивна маса. Съобщението съдържаше информация за Рифовете на Космоса и за особената форма на живот — фузоритите, построили тези Рифове. Най-важното в съобщението бяха сведенията за пространствениците и техния способ на придвижване.
— Дондъривоу иска да знаете, че в открития Космос има живот — шепнеше Хорък. — Това е нова територия за усвояване, жива и безкрайна. Но не може да се усвои с ракети. Трябва ни нереактивен двигател…
Рейлънд се опита да обясни, че това не възможно, защото противоречи на третия закон на Нютон.
— Обаче пространствениците летят… Дондъривоу каза да ви предам… за да знаете. Баща ви му е обяснил ефекта от това откритие, от отворените граници… — Той пак се закашля и от устата му потече кървава слюнка. — Извинете… Това означава, че затвореното пространство предизвиква появата на затворено общество, каквато е системата на Плана. Отворените граници — това са Рифовете. А Рифовете означават свобода. Свобода завинаги!
Рейлънд започна да разбира какво се е случило с баща му.
Планът съществуваше за управлението на затвореното общество, достигнало при разширението си границите, до които могат да достигнат йонните ракети. Баща му е видял безкрайните възможности при усвояването на мездузвездното пространство. но дори мечтата за това е престъпление в затворения свят на Плана.
— Дондъривоу познава Планиращия Криири — завърши разказа си Хорък. — Той смята, че може да му се вярва… че той ще разбере, че човека е по-важен от Плана… Ако може да му се представи работещ нереактивен двигател… Но Дондъривоу предупреди… на никой друг да не се доверяваме…