Хорък не пожела да викат лекар. Позволи да му направи инжекция с антибиотик от комплекта за първа помощ, който предвидливо беше взел от „Кристобал Колон“. Успя да се скрие в стаята за почивка, преди Анжела да влезе с подноса с кафе и сандвичи. Когато Рейлънд отпрати момичето, Хорък вече го нямаше.
Окървавената раница стопи недоверчивостта на Рейлънд. Тя съдържаше големи светещи осемстранни кристали от въглероден корал, потресаващи стереоснимки на Рифовете, пироподи и пространственици. Най-важното бе тетрадката с наблюденията на Дондъривоу. Те доказваха, че рифоплъховете наистина не използват принципа на противодействието при придвижване.
Математическият мозък, който се доверяваше само на очевидни факти, веднага заработи. Рейлънд съвсем ясно разбираше, че двете страни на уравнението трябва да равни. От физиката знаеше, че уравновесяващото количество може да бъде физически неуловимо. Например неутриното е необходимо за уравновесяване на ядрените реакции. В собствените му уравнения, описващи създаването на ново вещество и разширяването на Вселената, новата маса „Х“ на появяващото се вещество беше неуловима от неутриното, защото той дори не можеше да определи природата й.
Рейлънд разбра всичко. Истината, скрита зад простия факт, че пространствениците летят без реактивна тяга, беше също толкова проста. Неизвестното количество, което се равнява на новата маса в неговите уравнения, най-после бе идентифицирано.
Кинетичната енергия!
Движещият момент, затворен в разбягващите се Галактики, неизбежно изтласквани от разширяващата се Вселена!
С професионално задоволство Рейлънд отбеляза, че законът на Нютон не се нарушава. Той просто се трансформира. Кинетичната енергия на пространственик в полет се уравновесява с еквивалентната енергия от новата маса. Реакцията се описва с класическото уравнение за зависимостта между енергията и масата: Е = mc2. Последният множител (квадрата на скоростта на светлината) означава, че нищожна маса е еквивалентна на огромна кинетична енергия. Ето защо факторът „Х“ не можеше да бъде определен толкова дълго време. И най-дългият полет на един рифоплъх ще създаде невъобразимо малко количество водород, което от своя страна ще се прибави към облачето, създадено от жизнената дейност на пространственика.
Рейлънд се заключи в кабинета си и се захвана за работа. Приливът на възбуда стопи всякаква умора и дори страха, който изпитваше от посещението на Хорък.
Той замести неизвестният множител в уравнението с движещия момент и това му позволи да развие цяла теория. Простото преобразувание описваше полето, необходимо за създаването на нова маса и еквивалентен движещ момент. Въпросът с материалите и конструкцията се оказа по-сложен. Въпреки всичко около обяд в неделя Рейлънд беше съставил двигателна система с ефективна товароподемност петстотин хиляди тона.
Рейлънд почувства смъртна умора и страшен глад. Той премина по безмълвния тъмен тунел до лабораторията и се изми. Окървавената раница още стоеше захвърлена на пода. Стив дояде изсъхналия сандвич, изпи горчивото студено кафе и заспа в креслото. Последната му мисъл бе, че ще му бъде много трудно да се добере до Планиращия, без да се доверява на никой друг.
Събуди се в понеделник рано сутринта. Вратът му беше изтръпнал, терзаеха го спомени от нощния кошмар — как заедно с Хорък се спасяват с бягство от полицията на Плана.
Стив скри раницата в шкафа за документи и пъхна изпръсканите с кръв листове в отвора на тръбата за отпадъци. Там ще изгорят напълно. После опакова своите изчисления и стереоснимките на Рифовете в куфарчето си. Оставаха два часа до идването на Анжела и Опорто.
Не се доверявай на никой друг…
Тунелът между сектора на компютрите на Планиращата Машина и сектора на работните канцеларии на помощниците на Планиращия беше тъмен и пуст. Прохладният въздух излизаше от тръбите на вентилаторите с тихо свистене. Сутрешният час пик, когато чиновниците ще се втурнат към работните си места още не бе настъпил. Само техници в сиви гащеризони се мяркаха отвреме навреме пред погледа му. Те напомняха за няколкото километра скали под него, а в куфарчето му лежеше ключът към звездите!
Рейлънд знаеше пътят до приемната на Планиращия, но досега не му се беше налагало да ходи там. Слезе от асансьора. Пазачът го огледа от глава до пети и махна с ръка да продължава нататък. На стената висеше надпис: „Ограничен достъп! Вход за Опасни — само под стража!“
Това не се отнасяше за Рейлънд.
Пред приемната на Планиращия друг пазач още веднъж го огледа, провери значката му и набра номера на телетайпа. Стив затаи дъх в очакване на отговора от Машината. Телетайпът забръмча и написа нещо. Пазачът вдигна поглед, пълен с неволно уважение.