— Заповядайте, сър.
Момичето в приемната поиска да знае причината за визитата. Рейлънд обясни, че съобщението е секретно. Тогава тя помоли да й се обясни естеството на проблема. Стив отказа, като се позова на грифа „Строго секретно“. Момичето се замисли, после го изпрати при първия помощник на Планиращия. Той се оказа грамаден затлъстял човек с изпъкнали жабешки очи и червендалесто лице. Полирана месингова табелка на масата съобщаваше, че името му е Флаймър.
В жабешките очи на генерала се четеше огромно любопитство относно секретното съобщение.
Планиращият Криири? За съжаление още не се е върнал от неделната разходка със семейството. Без съмнение до обяд ще се върне, но едва ли ще може да отдели време на Рейлънд, защото разписанието му е много натоварено. Планиращият, разбира се, знае за заслугите на автора на новите полета за субметрото, но задълженията му са толкова много, че се налага да прехвърля част от задачите на подчинените си.
В края на разговора генералът намекна, че посетителите, които се отнасят с недоверие към помощниците, рядко имат възможност лично да се срещнат с Планиращия Криири. При това положение Рейлънд трябваше да остави съобщение, в което да посочи за какво става дума — за Рон Дондъривоу и нов тип двигатели. Флаймър обеща да информира Планиращия и да уведоми Рейлънд за решението му.
Когато се върна в лабораторията, вече минаваше обяд. Нямаше следи от Опорто и Анжела — сякаш изобщо не са идвали на работа. Раницата на Хорък си беше на мястото. На пода се бе натрупала телетайпна лента със задачи и информация от Машината. Рейлънд заключи вратата и започна да търси място, където да скрие документацията за нереактивния двигател.
На етажерката сред справочниците? Глупаво. Разстоянието между шкафа и стената и без друго предизвикваше съмнения. Работната маса беше без чекмеджета. На практика в системата на Плана няма предвидени места, където да могат да се скрият лични секретни документи. Просто нямаше къде да скрие документацията. Освен в собствената си памет…
Докато Рейлънд пускаше листовете един след друг в тръбата за отпадъци, на вратата някой силно зачука.
„Центърът за отдих“. Килия за разпити, скрита под земята в противоречие с името си.
От ляво и от дясно другите килии бяха заети от неблагонадеждни хирурзи, уличени в някакво антипланово действие. В терапевтичния кабинет на края на коридора имаше някакво странно същество, създадено от тези хирурзи от отпадъчни тъкани в банките за органи. Съществото бясно се мяташе, привързано с ремъци, докато накрая умря.
После утилизираха и хирурзите. Останаха само той, Хорък в съседната килия и Опорто в килията срещу неговата.
Рейлънд ги виждаше рядко. Почти през цялото време го държаха в терапевтическата стая. Там го връзваха здраво за леглото и залепяха безброй датчици и електроди по треперещото тяло. Безмилостно ярка светлина бе насочена право в очите му, вратът му бе стегнат с железен нашийник. Дебел терапевт се навеждаше над него и му задаваше въпроси с дрезгав глас.
Какво съобщение му е предал Дондъривоу чрез Хорък?
Къде живеят пироподите, фузоритите, пространствениците?
Как може да се построи нереактивен двигател?
В началото все още би могъл да отговори. Обаче железният обръч на врата му се стягаше, без да му разреши да произнесе нито една дума. Дори когато се пречупи, когато беше готов да разкаже всичко, те не му разрешаваха да проговори.
— Дондъривоу?
— Рифовете?
— Фузорити?
— Пространственици?
— Пироподи?
— Нереактивна тяга?
Дрезгавият настойчив глас не спираше да говори. Агонията продължи, докато миналото не изчезна в мъгла от болка и безумие…
Нашийникът престана да го стяга. Той вече не се опитваше нищо да казва.
Дори не се опитваше да мисли на тази тема.
Бяха му изтрили паметта.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Рейлънд отвори очи. Ярката светлина го заслепи. Над него се наведе човек с бяла престилка.
Не успя да съобрази, че това не е доктор Трейл, а Дондъривоу. Още повече време му потрябва да си спомни къде се намира и защо е там.
Рейлънд постепенно се съвземаше. Размърда се и усети, че ремъците не го стягат. Ами да. Ето го Дондъривоу. Момичето, обърнато с гръб е Дона Криири.
Изведнъж скочи с широко отворени очи.
Третият човек в импровизираната операционна беше Куивера. С хладнокръвието на готова за скок кобра го наблюдаваше офицер от Технокорпуса.