Той се тръшна в креслото, разположено в ъгъла на стаята. Изведнъж нещо зачовърка Рийган, обзе я странното желание да го провокира. Тя попита тихо:
— Донесохте ли ми рокля?
— Донесох ли ти рокля? — повтори той ухилен до ушите въпроса, сякаш преодолял своето униние. Отвори една кутия и взе да разопакова копринена рокля с цвят, какъвто Рийган никога не беше виждала: нито кафяв, нито червен, със златист отблясък. Когато й подаде в ръце роклята, той каза:
— Има цвета на косите ти, нито червени, нито кафяви, нито руси и все пак по нещо от всичко.
Тя вдигна изненадано очи към него.
— Колко… колко сте романтичен. Въобще не знаех, че вие…
Като се заливаше от смях, той взе отново роклята от нея.
— Ти не знаеш нищо за мен, а пък аз знам още по-малко за теб. Дори не си ми казала името си.
Тя протегна боязливо ръка и поглади с крайчеца на пръстите си коприната, която висеше в ръката му. Всичките й дрехи бяха ушити от най-евтините платове. Коприната беше най-хубавата тъкан, която беше виждала досега, и макар че силно копнееше да я усети върху кожата си, продължаваше да бъде нащрек.
— Аз съм Рийган — отговори тя тихо.
— Нямате ли фамилно име? Само Рийган ли?
— Това е всичко, което ще ви кажа, и ако сте си наумили, че ще ме подкупите с прелестна нова рокля, жестоко сте се излъгали — отвърна тя високомерно.
— Аз не съм изнудвач — каза той рязко. — Изброих ти условията за твоето освобождаване и роклята няма нищо общо с тях.
Той хвърли копринената рокля върху леглото, запъти се към другите кутии, отвори със замах подред всички капаци и изсипа съдържанието им върху леглото. Там имаше една рокля от бледосиня коприна с гарнитура от фини сини копринени ленти и нощница от зелен памук, бродирана със стотици миниатюрни рози. Два чифта пантофи от тънка кожа, които подхождаха по цвят на роклите, се търкулнаха от последната кутия.
— Те са красиви, много красиви — прошепна Рийган трогната и притисна копринената рокля към бузата си.
Травис я гледаше като омагьосан. Беше смесица от дете и жена — току-що гневно вилнееше като побесняла котка, а в следващия миг беше съвсем невинно момиче с пленителен чар. Когато забеляза как заигра усмивка в тюркоазените й очи, той се почувства така омаян от това момиче, че не можеше да мисли за нищо друго. Днес беше прекарал много време в модни магазини и му се струваше, че се държи смешно, но напук на всичко беше издържал, за да й достави радост.
Той седна до нея на леглото.
— Харесват ли ти нещата? Не знаех какви рокли или цветове предпочиташ, ала продавачките ме увериха, че всичко било последна дума на модата.
Тя усмихнато вдигна очи към него и сърцето му преля от обич. Той се облегна върху дрехите и с внезапен порив я притегли към себе си. Не й даде никаква възможност да протестира и взе да я целува жадно.
— Роклите ми — простена Рийган. — Ще ги смажете с вашата тежест!
С мълниеносно движение Травис грабна всички рокли от леглото и ги метна върху едно кресло.
— Целия ден мислих само за теб — прошепна той. — Какво направи с мен?
Тя се опита да говори безразлично, макар че сърцето й биеше лудо и Травис се приближаваше все по-близо до нея.
— Нямах никакво намерение да ви предизвиквам. Моля ви, пуснете ме.
— Наистина ли искаш да те пусна? — попита той дрезгаво, докато устните му вече галеха шията й.
Защо, помисли си тя, толкова подло постъпва с мен този мъж? Докато подобни мисли се въртяха в главата й, тя не се отдръпваше от него, покорена от прегръдките и целувките му. Чувстваше се малка и сигурна до огромните му гърди, защитена и закриляна.
Мислите й се объркаха съвсем, устните на Травис намериха голите й гърди. Сетивата й почти я напуснаха, докато стенеща се облегна назад и с търсещи длани заопипва раменете му.
Травис бавно я пусна, а когато тя объркано отвори очи, го видя да стои над нея и да сваля жакета си. Неспособна да отклони поглед от него, тя наблюдаваше как бавно съблича дрехите си.
Светлината на залязващото слънце струеше през прозореца, изпълваше стаята с червено-златисто сияние и преобразяваше това обикновено помещение, сякаш с магическа пръчка пръскаше в него искрящи скъпоценни камъни. Рийган не можеше да откъсне погледа си от тялото на Травис, което бавно се разголваше. Никога не беше виждала гол мъж и следваше ставащото с напрегнато любопитство.
Нищо не би могло да я подготви за гледката на голия Травис. Тялото му беше мускулесто, ръцете и гръдният кош изглеждаха като изваяни.
— О, боже, — изстена тя, а в гласа й се долови страхопочитание.