— На езика ми беше да ти кажа тъкмо това. Тя би я отворила само на някого, когото познава и на когото вярва. На някого, който й е познат като приятел на семейството. И сега вече стигам до втория въпрос: кой знае, че можеш да набавиш петдесет хиляди долара? В Скарлет Спрингс не ме познава никой, а до вчера дори аз не знаех, че ти разполагаш със значително състояние. Петдесет хиляди долара откуп означават, че този някой знае значително повече от обикновения гражданин на Скарлет Спрингс.
— Фаръл! — възкликна Рийган. — Той знае по-добре от мен с колко пари разполагам всъщност.
В този миг Бранди пристигна с персонала в жилището на Рийган. Всички гледаха безмълвно с ококорени очи Рийган. Зад тях в рамката на вратата се появи Фаръл.
— Рийган — каза той — току-що научих ужасната новина. Мога ли да направя нещо за теб?
Травис не му обърна внимание и започна да разпитва персонала дали днес сутринта не е забелязал нещо необичайно или е виждал Дженифър заедно с някого.
Докато служителите размишляваха напрегнато и клатеха глава, Травис хвана за ръката една камериерка.
— Какво е това на ръката ви? Откъде се е взело? Момичето отстъпи боязливо на крачка от него.
— Това е мастило. Вече съобщих на мисис Станфорд за него. То е от чаршафите, които смених в стая дванадесет.
С питащи очи Травис се обърна към Рийган.
— Стаята на Марго — каза тя мрачно.
Без да губи повече време в приказки, Травис напусна апартамента на Рийган през задната врата и тръгна към оборите от другата страна. Рийган се затича след него. Тъкмо мяташе седлото на един кон, когато тя го настигна.
— Къде отиваш? — попита тя. — Травис, ние трябва да набавим парите за откупа!
Той я погали нежно по бузата и продължи да оправя седлото на коня.
— Марго е взела със себе си Дженифър — каза той. — Тя знае, че ще открием мастиленото петно, както знае, че ще тръгна след нея. Това е всичко, което по принцип иска. Не вярвам, че на Дженифър ще падне и косъм от главата.
— Ти не вярваш! Твоята курва е отвлякла дъщеря ми и…
Той сложи показалеца си върху устните й.
— Тя е и моя дъщеря и дори да се наложи да дам на Марго цялата земя, която притежавам, аз ще ти върна Дженифър здрава и читава. Искам само да останеш тук, защото сам ще се оправя по-добре с нея. — С тези думи Травис се метна на седлото.
— Трябва да седя тук в хотела и да чакам? И откъде знаеш къде се е скрила Марго с Дженифър?
— Тя винаги се крие в къщата си — отговори той навъсено. — Винаги отива там, където е най-жив споменът за проклетия й баща!
После той пришпори коня и се понесе в галоп сред облак прах.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Вече почти се развиделяваше, когато три дни по-късно Травис спря коня си пред пътната врата на Марго. Беше сменил няколко кош по пътя при темпото, което им налагаше.
Скочи от седлото и влезе в къщата. Знаеше точно къде ще я намери — в библиотеката, седнала под портрета на баща си.
— Трябвало ти е малко повече време, отколкото предполагах — каза тя бодро, когато влезе в библиотеката. Червените й коси се спускаха на кичури върху раменете, а върху домашния й халат имаше тъмно мастилено петно.
— Къде е тя?
— Ах, тя е в безопасност — каза Марго през смях и вдигна празна чаша от уиски над главата си. — Върви и се убеди с очите си. Рядко причинявам нещо лошо на децата. После се върни тук и изпий една чаша с мен.
Травис вземаше стъпалата по две наведнъж. В живота му имаше период, когато беше чест гост в дома на семейство Дженкинс, и той се ориентираше добре тук. Докато търсеше дъщеря си, не обърна внимание на светлите петна по стените, където по-рано висяха картини, или на празния пиедестал, украсяван някога от една статуя.
Намери Дженифър спяща в леглото, в което и той беше нощувал още като момче. Когато я взе на ръце, тя отвори очи, каза „татко“ и отново заспа. Трябва да беше пътувала цялата нощ с Марго, тъй като още имаше прах по лицето и дрехите си.
Той я целуна, сложи я предпазливо на възглавниците и се върна на приземния етаж. Беше крайно време да размени няколко думи с Марго.
Тя дори не вдигна очи, когато той прекоси библиотеката и си наля чаша порто.
— Защо? — прошепна тя. — Защо не се ожени за мен? След многото години, които двамата прекарахме заедно? Яздехме заедно, плувахме голи в реката и се любехме. Винаги си мислех и татко винаги си мислеше, че…
В този миг Травис избухна и й отне думата.
— Това беше причината! Твоят проклет баща. Винаги е имало само двама души, които си обичала: Самата себе си и Езра Дженкинс.
Той спря за миг и посочи портрета над камината.