Пътната врата не беше заключена и докато Рийган запъхтяно изкачваше стълбището, се молеше горещо на всевишния да завари Травис и Дженифър спящи в някоя от стаите на горния етаж. Започна да отваря врата след врата, докато в ума си проклинаше къщата, че е толкова огромна.
Намери го — само рошавата му глава се подаваше изпод завивката — в спалня номер четири.
— Травис — извика тя, като се хвърли към него. — Къде е Дженифър? В безопасност ли е? Как можа да ме оставиш в неведение и да спиш тук толкова спокойно? — питаше го тя и го теглеше силно за ухото.
Мъжът, който се надигна в леглото, не беше Травис. Приличаше много на него, макар че беше по-дребен от Травис.
— Какви ги е забъркал отново брат ми? — попита Уесли сънен и разтърка очи. Когато я видя пред себе си, той се усмихна. — Ти трябва да си Рийган. Ако мога да се представя…
— Къде са Травис и дъщеря ми?
Изведнъж Уесли наостри слух.
— Разкажи ми какво се е случило.
— Марго Дженкинс отвлече дъщеря ни, а Травис се отправи на кон към дома й, за да вземе Дженифър.
Преди Рийган да каже още нещо, Уесли отметна завивката и скочи от леглото. Изглежда не го смущаваше, че тя го гледаше гол-голеничък. Той започна припряно да се облича.
— Постоянно предупреждавах Травис да се пази от нея. Тя е коварна, казвах му, но той си въобразяваше, че нещо й дължи и винаги беше твърде снизходителен към нея. Тя си мисли, че може да има всичко на света, че всичко й се полага. Ела с мен! — Той взе Рийган за ръката и я поведе със себе си.
— Ти приличаш много на Травис — каза тя запъхтяна, когато се мъчеше да удържа крачката му. Той я държеше толкова здраво за китката, че костите я заболяха.
— Сега нямаме време за обиди — каза той, остави я за миг пред вратата на библиотеката, зареди два револвера и ги напъха в колана си. — Можеш ли да яздиш? Травис ми разправяше, че не си умеела. — Когато тя разтърси глава, той каза: — Ще яздим двамата на един кон. Двамата вкупом тежим по-малко от Травис.
Ако не се намираше в тази крайно напрегната ситуация, Рийган щеше да прецени държанието на Уесли като отвратително. Нима можеше да има на земята още един Травис? След една-две години Уес щеше да бъде точно толкова голям и силен, колкото по-големия му брат.
— Аз съм Уесли — каза той, когато вдигна Рийган на седлото и седна зад нея.
— Така си и помислих — отвърна тя, преди да се понесат в стремителен галоп.
Пред къщата на Марго Уесли отново пусна Рийган на земята.
— Няма да влизаме заедно. Но не забравяй, че ще бъда постоянно близо до теб.
След тези думи Рийган влезе в къщата. Мина известно време, докато намери Марго, която седеше в библиотеката под един портрет.
— Тъкмо навреме — каза Марго с любезна усмивка. Очите й бяха силно зачервени. — Вие сте вече третият посетител за тази сутрин.
— Къде е дъщеря ми? Къде е Травис? — попита с властен тон Рийган.
— Клетата, малката, приказно богатата Дженифър спи и нейният обичан баща също. Дженифър естествено ще се събуди отново, Травис обаче няма да се събуди.
— Какво? — извика Рийган. — Какво сте направили със семейството ми?
— Единствено онова, което вие направихте с живота ми. Травис е изпил толкова много опиум, че двама мъже щяха да умрат от него. Той е горе и смъртта го отнася в отвъдното.
Рийган беше отново в коридора, когато изстрел пред вратата я принуди да спре. Като парализирана тя погледна към входната врата. Марго профуча покрай нея и отвори със замах. Фаръл влезе в коридора на къщата, полуносещ, полутътрещ след себе си кървящото тяло на Уесли.
— Намерих го вън, когато се прокрадваше около къщата — каза Фаръл, стовари Уесли в едно кресло и насочи револвера си към него.
— Какво търсиш тук? — извика Рийган и понечи да се притече на помощ на Уесли.
— Не го докосвай! — извика Фаръл и хвана Рийган за раменете. — Нима си повярвала, че толкова бързо ще се откажа, след като те търсих с години? Не, Марго и аз се срещнахме на четири очи, докато ти гледаше това блудкаво цирково представление, и скроихме следния план: Уесли ще умре от раните, получени при нещастен случай по време на лов. Трупът на Травис никога няма да се намери, а малката му дъщеря ще наследи всичко. Аз естествено ще се оженя за майката на малката наследница, която обаче няма да преглътне смъртта на първия си съпруг и затова ще се самоубие. После ще се върна в Англия и като единствен все още жив роднина ще получа наследството на баща ти, докато Марго от състрадание ще се съгласи да поеме настойничеството на Дженифър и ще управлява плантацията на Станфорд дотогава, докато Дженифър навърши пълнолетие. В случай, че й е писано да живее толкова дълго, разбира се. Сега проумя ли най-сетне защо съм тук?