Выбрать главу

Когато слънцето залезе и Рийган дочу глас, който можеше да е само на Травис, сърцето й се разтуптя. Струваше й усилие да не се усмихне, когато влезе в стаята.

Големите му кафяви очи направо я приковаха на място, когато я поздрави усмихнато.

— Роклята ти стои добре — каза той, свали си шапката, после си съблече жакета. С дълбока въздишка се тръшна на едно кресло. — Да бях превивал целия ден гръб на моите ниви, щях да капна по-малко. Твоите сънародници са орда тесногръди сноби. Едва ли можеш да накараш някого да ти изслуша въпросите, камо ли пък да им отговори.

Рийган се опита да скрие любопитството си, като прокара пръст по ръба на масата.

— Може би не са им харесали вашите въпроси — подхвърли тя безобидно.

Травис не се поддаде на маневрата й.

— Исках само да проверя дали на някого не липсва една прелестна, но неразумна млада дама.

Рийган отвори устата си да възрази, но я затвори отново, подозирайки, че в тази забележка се крие примамка.

— И на някого липсваше ли тази млада дама?

Травис свъси чело. Явно го озадачаваше резултатът от неговите издирвания.

— Не можах да открия нито един човек, който някога да е виждал момиче като теб.

Рийган се чудеше какво да отговори на последните му думи. Никога чужд човек не беше престъпял прага на Уистън Мейнър. Живота вън тя познаваше само от разказите на своите камериерки и гувернантки, които й разправяха за любов и мъже, за света, който се простираше оттатък желязната ограда. Естествено е тук никой да нея познава.

Травис наблюдаваше Рийган и се опитваше да прочете мислите й по лицето. През целия ден го беше измъчвал само един въпрос: какво да прави с нея когато вдигне платна за Америка? Не й каза, че беше наел още трима души да му помагат при издирванията. Когато се натъкна на нея през нощта в пристанищния квартал, тя едва ли беше избягала от много далеч, казано другояче — или живееше в Ливърпул, или в близките околности на града, или минаваше само транзит.

— Избягала си от дома — каза той тихо, а изражението на лицето й потвърди предположението му. — Само че не съм в състояние да открия откъде идваш и защо никой не преобръща земята, за да те намери. Съществува още една възможност — продължи той подозрително. — Твоите роднини са се разгневили, защото си направила нещо. Може би си отказала да извършиш нещо, което са искали от теб. Да не си отказала да се омъжиш за някой богат изкуфял старец?

— И дума не може да става за това! — каза тя с нахален тон.

Травис само се засмя, защото очите й издаваха, че не беше много далеч от истината. Смехът му не беше искрен. Възмущаваше се от това, че някой можеше да изхвърли на улицата невинно младо момиче, облечено само в една нощница.

— Понеже за теб вече няма никаква причина да останеш в Англия, в главата ми се върти мисълта да те взема с мен в Америка.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

— Какво? — изстена Рийган, която възприе думите му почти като удар с тояга. — Америка гъмжи от глупави неграмотни хора, които живеят в дървени колиби. Какво има там освен диви индианци и страшни животни? Не, в никакъв случай не желая да замина за толкова изостанала страна.

Вече нямаше никаква следа от хумор в очите на Травис, когато се изправи и тръгна решително към нея.

— Ах, вие, проклети англичанки! През целия ден трябваше да слушам нещо подобно от твоите надменни сънародници. Отбягват ме, защото не им харесва как се обличам или говоря. Или някой от роднините им е загинал в една война, когато съм бил още в бебешката люлка. Наистина ме боли, когато гледат на мен като на нищожество и няма да го търпя поне от теб.

Рийган се отдръпна и вдигна ръка над главата си сякаш да се защити от него.

— Достатъчно дълго вървях на пръсти около теб, но отсега нататък ще правиш това, което ти казвам. Ако оставя едно дете като теб само и беззащитно в тази страна, вече няма да спя никога спокойно. Не желая да ти досаждам с обяснения как действително стоят нещата в Америка, щом като вече имаш толкова ясни представи за тази страна, но трябва да ти кажа поне едно: у нас не изхвърлят на улицата млади момичета, само защото не се подчиняват. Когато пристигнеш във Вирджиния, ще решиш какво искаш да правиш — нещо, което повече подхожда на една английска „лейди“, отколкото да проституира. Тъкмо това би била единствената ти алтернатива, ако те оставя тук.

Той я погледна гневно, тя се притискаше о стената.